ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

"О, слепи сте мъжете, слепи, слепи!": 3 стихотворения от Маргарита Петкова

"О, слепи сте мъжете, слепи, слепи!": 3 стихотворения от Маргарита Петкова

Маргарита Петкова е родена на 21 февруари 1956 г. в София. Завършва българска филология във Великотърновския университет. Първите ѝ публикации са още от ученическа възраст, а първата ѝ книга „Дива къпина“ излиза през 1983 г.

Носителка е на множество награди, авторка е на текстовете на над 200 популярни песни, между които „Болката отляво”, „Бермудски триъгълник”, „Чифт обувки”, „Самотен ловец е сърцето”, „Мъчно ми е”, „Мъжът на 60”, „Балкански синдром”, „Отведи ме оттук”, „Не ми пука”, „Иване, Иване”, „Нова годино”, „Бог се роди, Коледо”. Работи предимно с композитора Стефан Димитров и Богдана Карадочева, както и с други известни музикални творци и изпълнители. Автор на либретото на пет мюзъкъла, реализирани от Хачо Бояджиев, Николай Николаев и Боряна Пунчева и Димитър Чернев.

***

ИСТИНАТА ЗА ПЕНЕЛОПА

 

Изобщо не желаех да те чакам.

Да беше ме попитал, като тръгна.

Достатъчно ти бе, че не заплаках,

поемайки дълга да чакам. Дълг ли?

Да си тъкал и да си разтъкавал?

Жена без мъж да знаеш как се справя?

Ти ме загърби – да прегърнеш славата.

Коя от двете пò е богоравна?

Не аз. Оказа се и тя не – също.

О, слепи сте мъжете, слепи, слепи!

Ти, клетнико, разчиташ на завръщане,

но запомни – то е вода във шепа,

жена си щом сама си изоставил,

уверен, че тя – хм! – ще те дочака...

Тъка, тъка, тъка и разтакавам

женихите. В очите на Итака

митът за Пенелопа тържествува.

За всички – мит, за мене – невъзможност.

А ти пътувай, Бога ми, пътувай!

Сънувай непорочното ми ложе

далеч от увереността ми тиха,

че верността ми ще е ден до пладне,

да имаше един между женихите

да счупи стана

и да ме открадне!

Има още...