ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Откъс от „Мистерията Лагерфелд“: пореден опит за разгадаването на една легенда

СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Малко след като в рамките на Cinelibri официално бе показан документалният филм „Карл Лагерфелд: Да бъдеш или да изглеждаш“ (можете да го гледате и тази вечер в Евро Синема в 18.45 ч.), ви представям и откъс от книгата на Лоран Ален-Карон, който е режисьор и на филма. Френският журналист се е срещал с тези, които са наричали Лагерфелд „сянката“. С очевидците на живота му. С хората, които са пожелали да говорят и да очертаят учудващия път на едно германско дете, за което Париж е бил мечта и амбиция – и е станал сбъдната мечта и осъществена амбиция. Ален-Карон прави пореден опит да надникне в живота на Кайзера, да свали маската му и поне донякъде да ни потопи в неприкосновения му свят. Лоран Ален-Карон е автор на дванайсет документални филма, а сред тях е и този за Лагерфелд. „Мистерията Лагерфелд“ е своебразно продължение на филма, създадено в сътрудничество с журналиста Патрик дьо Синти.

Предговор

Не минава и ден без неговото пресбюро да не обяви нова съвместна инициатива, нов архитектурен проект, нова колекция. Повече от шейсет години неуморно и без прекъсване Карл Лагерфелд вдъхновено дава нова образна представа за духа на времето.
Неговата несравнима проницателност, талантът му да преминава с лекота през различни епохи са го превърнали в уникален творец, който сам рисува всеки от моделите, които ще се покажат в декори, замислени като кутии за бижута.
Не само светът на модата следи внимателно творчеството на Карл Лагерфелд. Неговата аура се разпростира и по-далече от модните подиуми. Лагерфелд се е превърнал в икона, в мит. Той олицетворява цяла епоха от историята на модата.
Лагерфелд е германец, но именно във Франция е взел решението да стане Карл, цялостен образ, създаден по негово собствено желание, живо лого в черно, сиво и бяло, което озарява целия свят.
Успехът му се дължи на добре овладяното изкуство да съществува само в настоящето, опирайки се на миналото, да запазва нестабилно равновесие, което му позволява да бъде едновременно модерен и извън времето. Да бъде вечен.
Разбира се, зад легендата стои човекът. И историята му. Не може да се говори за едното без другото. Ако искаме да ги разкрием, трябва да се върнем към началото на една ослепителна и единствена по рода си кариера. Да предадем духа на местата и да нахвърлим портрета на личността.

Раждането на една легенда

В края на шейсетте или петнайсетина години след пристигането му в Париж пресата не само се е научила най-сетне правилно да изписва името Карл Лагерфелд, ами му посвещава репортажи, следва го по улиците, задава му въпроси. Иска да знае какъв е този кипящ от идеи германец, който си създава име във Франция. С една дума, заинтригувана е. Май 1968. На няколко кабелта от барикадите Карл приема в парижкия си апартамент спокойно и със скръстени ръце екипа на прочутото телевизионно предаване „Дим Дам Дом“, предназначено за дамска публика. В този революционен месец предаването се интересува от мъжкото бельо. С бяло поло и кремав костюм Карл е сресан на път и носи дълги черни бакенбарди. Полегнал е на два бели фотьойла, поставени един срещу друг, с кръстосани крака в бежови ботуши. Погледът му е топъл, но мрачен. Убедително разяснява своята гледна точка за злободневния въпрос, по който разсъждава като специалист по модата. Всичко е въпрос на нагласа.

„Долните дрехи за мен са чисто и просто дрехи. И мисля, че прилагателното "долни“ е почти неодобрително. Според мен в долните дрехи човек трябва да се чувства така удобно, както и в другите дрехи.“

Има още...

Ако бях филм, щях да бъда „Полунощ в Париж“. Ако бях книга, щях да бъда „Романът на Зелда Фицджералд“. Ако бях песен, щях да бъда „A little party never killed nobody“. Може би защото ми е по-лесно да се търся в книгите, филмите и музиката. Обожавам да слушам любимите си изпълнители на живо. Дотолкова, че съм готова сама да отида до някой европейски град. Така ут...