ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Пътят на сребърната гора

Пътят на сребърната гора
СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ
„Пътят на сребърната гора“ - Кане Мори
 
 
Звън на камбана
извика
забравени спомени.
Ехо
от минало детство.
Дано да съм съумяла
да дам вярна посока
на първата крачка
в общуването с Вас.
За добро е!
Втората крачка
е по-отговорна
от първата,
защото подсказва 
ще има ли трета.
Третата крачка
носи увереност,
че пътят е верен.
И все пак остава любопитството:
Каква ли ще е четвъртата крачка?
Четвъртата крачка
минава
през Сребърната гора.
Толкова крехка е тя.
Нима?
Петата крачка
носи криле.
Но чудиш се
Къде ли ще те отведе.
Къде?
Един ден,
един месец,
една година.
Колко неусетно
минава времето?
На шестата крачка
се спънах.
В летежа си
забравих
да гледам в земята.
На седмата крачка
разбрах:
нужна ми е смелост.
Паднал си –
стани!
Питаш ли се:
„Прав ли съм, не съм ли?“ – 
по пътя
съмнението си срещнал.
Туй е осмата ти крачка.
Когато желанието
да бъдеш себе си
надделее
страх, съмнение и плахост – 
достигнал си девета крачка.
Постигнал ли си
мир със себе си,
не може никой
да те победи.
Десета крачка е това.
Единайсета крачка:
едва сега разбираш,
че живееш.
Слял си се
със себе си и със света.
Още една
капка-година
се отрони
от календара.
Мир, щастие, любов!
Вървиш си
по пътя и мислиш:
„Всичко видях!“.
А то – имало още!
Ура!