Неделен книжен клуб

"Съдба", Атанас Далчев

Къде отиде времето, когато е крепнела невръстната душа

"Съдба", Атанас Далчев

И ти си бил дете (почти не вярваш), 
и ти си имал къдри от златò; 
застанал бос, на глас си разговарял 
с обувките и детското палто.

Следил си лястовиците, безгрижен 
си хвърлял книжни лястовици сам 
и си през счупени бутилки виждал 
червени хора, сини дървеса.

Къде отиде времето, когато 
е крепнела невръстната душа, 
играла е със палавия вятър 
и е била сестра на вси неща?

Годините растат и те затварят, 
и те зазиждат в твойта самота, 
врази ти стават старите другари 
и опустява медлено света.

1927 г.