ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

"Съдба", Елисавета Багряна

"Съдба", Елисавета Багряна

През улиците здрачни, през къщите, стените,

през плачещия ромон на есенния ден,

през този град, погребан в желязо и гранити -

усещам, че ме чакаш - ликуващ и смутен.

 

Усещам твоя поглед, отправен в тъмнината,

усещам ти ръцете, протегнати насън,

усещам как се вслушваш за стъпките познати

и как сърцето трепва при всеки шум отвън.

 

И аз потрепвам с тебе. Незрими нишки вплитат

и теглят мойта воля, ръце, нозе, очи.

И повече не мисля, и тръгвам, и не питам

в какъв дом ще осъмна, къде е той и чий.

 

Кристина обича да излиза на среща с града. Да върви дълго пеша, да открива нови интересни места и барове, да завива по малки цветни улички и да се любува на красивата архитектура в столицата. Друго нейно описание, за което приятел й подсказва, е „пресушителката на морето, преброителката на песъчинките“, защото най-спокойна, щастлива и вечна се чувства, когато е близо до морския бряг...