ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

"Свечеряване", Николай Хайтов

"Свечеряване", Николай Хайтов
СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Скрило се е вече слънцето и всичко живо се е умълчало. Чува се само неуловимото бръмчене на отлетялото облаче мушички. Призрачна синина обвива далечните планински върхове и чуки — сиво-синя, нежна синина, върху която по-близките върхове се открояват с тъмните си краски. Боровете стърчат неподвижни и замислени. Пропуква само някое клонче и полетява от стеблото на борината, изпуснало последния си дъх в тоя час на раздяла с деня.

Чува се как шурти водата от дървената чучурка в букака.

Обажда се нощно пиле, но само веднъж — за проба!

И всичко пак утихва в тоя междинен миг, когато небесните караули сменят деня с вечерта.

Светлината все повече гасне. Невидима ръка запалва първата свещица на небето. Още миг тишина и първото нощно пиле отново се обажда, обявявайки, че смяната на караула е завършена, започва възшествието на нощта.

Край
 
 

"Сбогуване с морето", Валери Петров

 

Кристина обича да излиза на среща с града. Да върви дълго пеша, да открива нови интересни места и барове, да завива по малки цветни улички и да се любува на красивата архитектура в столицата. Друго нейно описание, за което приятел й подсказва, е „пресушителката на морето, преброителката на песъчинките“, защото най-спокойна, щастлива и вечна се чувства, когато е близо до морския бряг...