ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Три стихотворения от Мария Лалева

Три стихотворения от Мария Лалева

Снимка: Личен архив

„Не съм ви ближна“ е втората стихосбирка на поетесата Мария Лалева. Редактор е поетесата Маргарита Петкова. За разлика от първата – „Личен архив“, в която са подбрани творби от различни периоди, в „Не съм ви ближна“ са включени само най-новите ù стихове. Емоционално и философски тези творби са по-наситени, темите обхващат дълбочината на реакцията на автора спрямо света, болката, предателството. Запазва се характерният ù стил на кратък изказ със задължителния мощен финал. Без излишна словесна орнаментика и със стремеж към изчистени описания на състояния, с втората си стихосбирка Мария Лалева се утвърждава като честен и завладяващ автор на поезия.

"Словото идва само. То те избира. Колкото и да искаш, няма как да стигнеш до него, ако не излиза от дълбините ти. Понякога това се случва благодарение на рана. Или на тишина. При някои римите се обострят като язва. Имаш я, но невинаги се проявява. Поезията е като криза на язвата. От болката се пръква стихотворение. Изведнъж. Не е като нещо, което дълго си носил и после го раждаш. Първо е мелодията. Трябва да я има дори при псувнята", убедена е Мария Лалева.

Не съм ви ближна

Не просто безбожно, а трижди прокълнато гола
ще разхождам душата си пред очите ви слепи –
да ви гледа от упор, да ви стряска с въпроси,
да ви плаши със смях и със липса на дрехи.

Голотата е страшна, безпощадно жестока
към удобния свят на страхливата съвест.
И е ад, и е грях, и е път без посока
за човешката глупост, заблудена да съди.

Облечете добре лицемерното лустро,
наметнете грижливо завистта си със риза,
закопчайте прилично, пристегнете я гузно.
Ако имате две, отминете. Не съм ви ближна.

И още...