Неделен книжен клуб

Из "Да сътворим врага", Умберто Еко

Преди няколко години в Ню Йорк попаднах на таксиджия, чието име беше труднопроизносимо, и той ми обясни, че е пакистанец. Попита ме откъде съм и аз му казаху че съм от Италия.

Из "Да сътворим врага", Умберто Еко

Преди няколко години в Ню Йорк попаднах на таксиджия, чието име беше труднопроизносимо, и той ми обясни, че е пакистанец. Попита ме откъде съм и аз му казаху че съм от Италия. Попита ме колко са на брой италианците и беше изненадан, че са толкова малко на брой и че английският не е нашият език.

Накрая ме попита кои са нашите врагове. По моя молба поясни търпеливо, че иска да знае с кои народи водим от векове войни заради териториални претенции или етнически вражди, заради продължаващи нарушения на границите и така нататък. Казах му, че не воюваме с никого. Тогава той търпеливо ми обясни, че иска да разбере кои са нашите исторически противници, онези, които ни избиват и които ние избиваме. Повторих му, че нямаме такива врагове, че последната война сме я водили преди повече от половин век и че междувпрочем  сме я започнали с един враг и сме я завършили с друг.
[[quote:0]]Той не остана доволен. Как е възможно да съществува народ, който да няма врагове? Слязох от таксито и му оставих два долара бакшиш, за да го компенсирам заради нашия безличен пацифизъм. После ми хрумна какво трябваше да му отговоря. А именно, че не е вярно, че италианците нямат врагове. Те нямат външни врагове, или поне не успяват никога да постигнат съгласие, защото са постоянно във война помежду си. Пиза срещу Лука, гвелфините срещу гибелините, северняците срещу южняците, фашистите срещу партизаните, мафията срещу държавата, правителството срещу съдебната власт…

Виждате какво се случи на САЩ, когато изчезна Империята на злото и големият съветски  враг се разпадна. Имаше опасност САЩ да изгубят своята идентичност, докато Бен Ладен, признателен за благините, получени по времето, когато беше подпомаган във войната срещу СССР, не протегна към САЩ своята състрадателна ръка  и не даде на Буш повода да сътвори нови врагове, затвърждавайки чувството за национална идентичност, както и своята власт.

Да имаш враг е важно не само за дефинирането на нашата идентичност, но също и за да се сдобием с препятствие, спрямо което да измерваме нашата ценностна система и да показваме, като се изправяме срещу него, колко струваме. Следователно, когато нямаме враг, трябва да го сътворим.