ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

"В един прекрасен ден животните се почувстваха тъпо..."

"В един прекрасен ден животните се почувстваха тъпо..."
СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

На 17 май излезе от печат първо българско издание на „Конференцията на животните” (изд. Colibri) от един от най-проницателните и най-популярни детски писатели – Ерих Кестнер! Илюстрациите (почти толкова известни, колкото и самата история) са дело на талантливия художник и любимец на децата от цял свят Валтер Трир.

„Конференцията на животните” е преведена от Жанина Драгостинова и е написана през 1949 г., непосредствено след Втората световна война, но и днес тя звучи като страстен апел за правата на децата, срещу насилието, глупостта и политическото невежество.

***

"В един прекрасен ден животните се почувстваха тъпо. Лъвът Алоис, който както винаги в петък отиде на среща с Оскар, слона, и с Леополд, жирафа, за да пийнат по чашка край езерото Чад в Северна Африка, каза, тръскайки боядисаната си грива:

– О, тези хора! Ако не бях такъв блондин, на секундата щях да почернея от яд!

Оскар, слонът, се извърна изпод вдигнатия хобот, с който допреди малко като с хладък душ беше пръскал прашния си гръб, протегна се мързеливо и избоботи с дълбокия си бас нещо, което другите двама не разбраха.

Жирафът Леополд стоеше с потопени във водата крака и пиеше на малки бързи глътки. После рече:

– Ужасни хора! А пък биха могли така хубаво да си живеят! Гмуркат се като риби, бягат като нас, носят се по водата като патици, катерят се като диви кози, летят като орлите – и за какво използват всичките си способности?

– За войни! – изръмжа лъвът Алоис. – За да правят войни. И революции. И стачки. И повсеместен глад. И нови болести. Ако не бях такъв блондин, на секундата щях…

– …да почернееш от яд – довърши изречението жирафът, който отдавна знаеше наизуст думите на животните от пустинята.

– Жал ми е за децата им – обади се слонът Оскар и пусна надолу ушите си. – Толкова мили деца! А всеки път трябва да участват във войните, революциите и стачките, като на всичкото отгоре възрастните твърдят: били направили всичко това само за да могат един ден децата да живеят по-добре. Какво нахалство, нали?

– Един братовчед на жена ми – почна да разказва Алоис – по време на последната световна война имал ангажимент в голям цирк в Германия. В номер с балансиране и скачане през обръчи. Хасдрубал, страшилището на пустинята, е артистичният му псевдоним. При масивна въздушна атака палатката изгоряла, а животните хукнали…

– Горките деца! – избоботи големият слон.

– Целият град бил обхванат от пламъци, животните и хората крещели – продължи лъвът, – а горещият вятър опърлил гривата на Хасдрубал, братовчеда на жена ми, и оттогава носи перука. – Алоис гневно удари с опашката си по пясъка на Сахара. – Тези глупаци! – извика той. – Непрекъснато предизвикват войни и след като разрушат всичко, почват да си скубят косите! Ако не бях такъв блондин…

– Добре... – прекъсна го жирафът. – Но ругатните не помагат. Нужни са действия!

– Да! – извика силно Оскар, слонът. – Най-вече заради децата, които те имат – но какви действия?

Тъй като не им хрумна нищо, те се заклатушкаха мрачни към домовете си.

Когато Оскар се прибра вкъщи, децата слончета не искаха да си лягат и най-малкото помоли:

– Прочети ни, моля те, нещо!

Бащата хвана списанието „Нова Сахара“ и зачете на висок глас: „Четири години след края на войната все още в Европа има хиляди деца, които не знаят къде са родителите им, и безброй родители, които…“.

– Стига, Оскар! – каза жена му. – Това не е за малки слончета!

Има още...

Елена е щастливо градско момиче с много и разностранни интереси. Много е сериозна. Не съвсем. Постоянно редактира и започва наново. Не пуши, не пие. Чувства се вкъщи навсякъде, където има Wi-Fi. Повече от Елена можете да намерите във Фейсбук страницата  My Italian Days.