"За днес си пожелавам тишина…", Мира Дойчинова

За днес си пожелавам тишина.
От същата, която ме осмисля.
Онази, сбъдващата чудеса,
по-чисти, и по-мои, и по-истински…
Денят ми сякаш вече е различен –
виж, цялата ме преоблича в синьо.
Единствено чрез свойта безграничност
понякога разбирам, че ме има…
И всички светове са всъщност в мен –
танцуващи светулки през безкрая.
Родена от един измислен плен,
спечелих свободата си накрая…
Защото се превърнах в празнота
и нямам повече какво да губя.
За днес си пожелавам тишина.
И нищо друго.
Нищо друго.