Неделен книжен клуб

"За обич съм родена", Дамян Дамянов

Те всичките усмихват се към мен. Те всичките любов ми обещават.

"За обич съм родена", Дамян Дамянов

... И пак вървя сред хорските очи.
И пак ги питам с обичта си плаха:
кои от вас ме гледат с пламък чист,
кои от вас любов ми обещаха?

Те всичките усмихват се към мен.
Те всичките любов ми обещават.
Но се загубват във дъжда студен
и както обещават, отминават...

Очи различни със скръб и смях,
със нежна болка и глас студен.
Очи безбройни, но между тях
до днес не срещнах очи за мен.

Вървят очите. И цялата земя
със влюбените погледи ме гледа.
И нищо че отново съм сама,
аз все пак ги изпращам с вик последен:

Напразно отминавате сега!
Напразно вий не спирате до мене!
Не, аз не съм родена за тъга!
За щастие и обич съм родена!

Очи различни със скръб и смях,
със нежна болка и глас студен.
Очи безбройни, а между тях
аз зная, греят и две за мен.