ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Животът на Вирджиния Улф, разказан от сина на любовницата ѝ

Животът на Вирджиния Улф, разказан от сина на любовницата ѝ

Кадър от филма "Вита и Вирджния", който е вдъхновен от книгата

СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Животът на Вирджиния Улф е разказан в новата биографична книга на Найджъл Никълсън. С писателката го свързва нейното приятелство с майка му, Вита Саквил-Уест, с която за кратък период имат връзка. Тази биография е необикновена, защото Найджъл споделя спомените и впечатленията си за една от най-забележителните жени на своето време. Прочетете откъс от книгата!

От Мурсия в Испания

Вирджиния пише на Вита Саквил-Уест, тоест на майка ми. За пръв път двете се срещат няколко месеца преди това. Писмото ѝ е в отговор на предложението на Вита Вирджиния да стане член, ако желае, на ПЕН клуба, международно литературно общество, което се занимава не толкова с литература, колкото със самите писатели. Писмото на Вирджиния, макар и любезно, всъщност представлява много хладен отказ. Вита очевидно е изтълкувала погрешно характера ѝ. Сметнала е, тъй като „Блумсбъри“ все пак е общество, че Вирджиния е общителен човек и би се радвала на възможността да обсъжда с други писатели – вярно, повечето от тях непознати – трудностите на професията. Странно е, че Вита допуска подобна грешка, тъй като тя също е много потайна относно работата си. На пръв поглед изглежда, че грешката ѝ ще сложи край на приятелството им още преди да е започнало.

Срещат се през декември 1922-ра на един обяд с Клайв Бел, а след четири дни Вита я кани на вечеря заедно с Клайв и Дезмънд Маккарти. Според Вита вечерта е минала много успешно. Тогава тя пише на баща ми: „Направо съм влюбена във Вирджиния Улф, като я видиш, и ти ще се влюбиш. Ще занемееш пред чара и пред личността ѝ. Съвършено непревзета. Носи се ужасно облечена. Никой друг не ме е запленявал по този начин“. Докато описанието, което Вирджиния прави в дневника си относно Вита, не е толкова ласкателно. „Не е много по моя взискателен вкус – надута, мустаката, пъстроцветна като папагал, с цялата тази изискана небрежност на аристокрацията, но не и с ум на творец.“ Въпреки това тя кани Вита да ѝ гостува в Хогарт Хаус и тяхното приятелство, да не кажа интимна близост, процъфтява. „Вечерях с Вирджиния в Ричмънд. Тя е все така прекрасна.“ „Обядвах с нея на Тависток Скуеър, където току-що се е настанила. Отидохме да видим мама [лейди Саквил], главата ми е напълно замаяна от Вирджиния.“ Нейното възхищение все още не намира ответ, но после идва ред на епизода с ПЕН клуба, който за малко да го охлади.

И двете посягат да докоснат с връхчетата на пръстите си онова, което трябва да сграбчат с цели шепи, но изглежда, си оставят време и място за отстъпление, ако се случи някоя от тях да се разколебае. Минават цели две години, преди приятелството им да се превърне в интимна връзка, и цели три – преди и двете да нарекат тази връзка любов. Толкова невероятно е приятелството им, че всичките им биографи го тълкуват различно. Имаме Вита, изключително дръзка в един момент и изключително плаха в следващия; влюбва се във Вирджиния, жената, от която се бои и която е десет години по-възрастна от нея. Според Вита в „Блумсбъри“ всички са прекалено големи умници, освен това са преднамерено недружелюбни към непознати. „Чувала ли си някога за Мур?“ – пита я Вирджиния. – „Искаш да кажеш за писателя Джордж Мур ли?“ – „Не, не, не – Дж. Е. Мур, философа“, за когото Вита никога нищо не е чувала. Още в началото на тяхното приятелство Вита и баща ми са поканени на вечеря на Гордън Скуеър с Вирджиния, Ленард, Ванеса, Дънкан Грант, Клайв и Литън Стрейчи. Съвършено ясно, че тя е била организирана, за да огледат приятелката на Вирджиния. Литън се присмива на баща ми за биографичната му книга за Тенисън (която е излязла от печат в същия този ден) и Харолд – засегнат и смутен – потъва в мълчание до края на вечерта. От съпричастност към него Вита също се умълчава. Два дни след това Вирджиния пише в дневника си: „Беше ужасно мъчителна вечер... Всички стигнахме до общото заключение, че двамата са неизлечимо глупави“.

Харолд не беше никак глупав, но Вита, когато се чувства неловко, можеше да изглежда глуповато. Седнала пред писалището, идеите се рояха в главата ѝ, бликаха като от рога на изобилието, но в присъствието на повече от един-двама души се затрудняваше да разговаря с лекота. Не притежаваше дарбата да реагира светкавично с остроумни отговори, не умееше да обърне един предизвикателен въпрос в своя полза – изкуство, с което всички от кръга „Блумсбъри“ се славеха. И което е повече: в техните очи тя е старомодна. Те непрекъснато сравняват нейната пасторална поема „Земята“ с „Пустата земя“ (различието се съдържа дори в заглавията), изтъквайки слабостите ѝ. Вита нямаше вкус към класическата музика, освен това смяташе художествените пана, изрисувани от Дънкан и Ванеса на Тависток Скуеър, за „невъобразимо грозни“. Затова не е никак чудно, че Ванеса смята Вита за „ненужна стока, внесена в нашето общество“, и е изумена от все по-голямата близост на Вирджиния с нея, нищо чудно дори да я е ревнувала от нея. „Махна ли се твоята Вита? – пише веднъж до сестра си. – Не си хаби силите в писания до нея. В това отношение аз претендирам за първото място.“

Габриела е Везна, която обича да има задачи, затова не се затруднява да поддържа няколко баланса едновременно – между момичето от село, защото е израснала там, и момичето от града, което е днес; между изучаването на PR и практикуването му; между поезията в душата си и прозата на задушаващите делници. Страхува се от тъмното (затова се старае да внася светлина), от неверни приятели (...