ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

10 безценни съвета как да бъдем неотразими на пътя

10 безценни съвета как да бъдем неотразими на пътя

Мъжете обичат да ни натякват, че сме лоши шофьори, но ние не си взимаме бележка, а им се заканваме с „те ще ни кажат!“. Благородни и изтънчени, воланът ни преобразява в истински гадни момичета, корави и лоши към всички на пътя. За да повишим шофьорската си категория, с поведението си можем да засрамим дори пернишкия джигит. Толерантност? Великодушие? Ние да не сме кокошки заспали! Отстъпчивостта е признак на слаби нерви, разбирай „слаб“ шофьор. За да си истинската кралица на пътя, приложи всички съвети още днес на път за вкъщи.

1. Не давай път на пешеходците на кварталните кръстовища дори ако са жени с малки деца. Прави се, че ги няма („Ще чакат още 10 секунди, на мен ми е по-дълго да спра!“). Достатъчно досадно е да си политически коректна с други жени в офиса, зад анонимността на шофьорското стъкло можеш да бъдеш истинската себе си.

2. Спирай на пешеходните пътеки само ако имаш свободно време или държиш човека, когото караш, да те помисли за западна.

3. Никога не прави път на водач, който с учтив мигач те моли да го пуснеш пред себе си („Мен ли ще ме цакаш, тарикат скапан! Нареди се в най-късата лента! А, сега се и пререждаш!“).

4. Никога не благодари на шофьора ни с аварийки, ни с ръка, който те пуска пред себе си поради нахалството ти („Не стига, че им се молих... Добре, че поне един се сети!“).

5. Винаги карай за най-сигурно по средата, защото не се знае дали в лявата или в дясната лента е по-добре.

6. Ако си решила да завиваш надясно, със сигурност най-ефектно се получава от лявата лента. Ако някой дръзне да ти свирне с клаксон, покажи му среден пръст („Нещастник!“).

7. Набутай се в двупосочна улица, в която от едната страна има колона паркирали автомобили, а в свободната твоя страна вече е навлязла друга кола отсреща. Предимството си е твое, не го давай на никого дори и след половинчасовия тупик, който ще предизвикаш.

8. За най-сигурно не се движи, когато трябва да се разминеш с друга кола в тясна улица. Габаритите на колата ти са неизвестна за теб величина, затова остави другия шофьор да извърши цялата маневра, дай му малко кураж с едно „хайде по-живо, няма цял ден да те чакам!“.

9. Спри движението на изхода на мола, защото не преценяваш разстоянието до апарата на бариерата през отворения прозорец и се налага да слезеш от колата, за да напъхаш билета в прореза.

10. Скъсай нервите на всички, като упорито настояваш да паркираш на преден ход. 

 

Василиса са й казвали само учителите и майка й, когато още с обръщението е искала да се знае, че има проблем. Но не и непознатите. Те обикновено й бъркат името. Ако случайно го улучат, не пропускат да я попитат дали е чувала за приказката за Василиса Прекрасна. Как мислите, дали я е чувала?

Може би защото не спират да й задават този очевиден въпрос отново и отново, Вася (или Васи, или Васе – както ви идва отвътре) развива влечение към неща, които остават често скрити от самите нас – тези под повърхността. Доволна е, когато успее да ги открие, улови и формулира. Може би това прави през целия си професионален живот – рови се за прозрения. Работи като стратегически планьор (strategic planner). Доскоро го е правила в постоянен ритъм, който не й е оставял време да се замисли, че този нездрав интерес може да се насочи и в писане.

Подсказва й го Левена, за което й е много благодарна – с изненада установява, че има не една и две теми, в които може да се рови за проникновение, а след това и да напише за тях. Чете за интересното и след това, ако може, го обсъжда. Обича да познава кой е убиецът (а той не е този, когото подозираме); да готви, защото това е заниманието, което я откъсва от центрофугата в главата й; да пътува, но вече по друг начин, защото след последното й дълго пътешествие проумя доста за добрите и лошите страни на модерния туризъм; да се занимава с градското жилище и с ваканционната къща в Предела, която с радост ще ви предостави за следващото ви бягство от града, стига да е свободна по това време. И не, не умее да пише кратки текстове.

Василиса са й казвали само учителите и майка й, когато още с обръщението е искала да се знае, че има проблем. Но не и непознатите. Те обикновено й бъркат името. Ако случайно го улучат, не пропускат да я попитат дали е чувала за приказката за Василиса Прекрасна. Как мислите, дали я е чувала? Може би защото не спират да й задават този очевиден въпрос отново и отново, Вася (или Васи, или Васе &ndash...