Тези дни, както традиционно се случва по това време на годината, отново се зашумя за почивката на българското Черноморие. Ангелкова със сълзи на очи ни моли да изберем родното, защото било чисто и безопасно, а безспорно талантливият, но свръхполитизиран актьор Христо Мутафчиев заплашва, че няма да им стъпи на византийците, не от шовинизъм, а защото ни мразели в червата си, лъжели ни и били готови "да ни купят и продадат на майките си", каквото и да означава това. А премиерът Борисов с повод и без повод измества темата към това как ние, ако сме патриоти, трябва да отидем да почиваме около Варна и Бургас, пък няма значение, че ще се къпем във фекални води. И не на шега се ядоса, че държавата давала пари да бори безработицата, а сънародниците пътували в съседство като "невидели море". 

И някак почти не ме скандализира поведението на главния държавен здравен инспектор доц. Ангел Кунчев, който беше сред първите, които преминаха границата ни с Гърция след отварянето ѝ на 15 юни. Нищо, че зовеше да се спрем малко с това безразборно пътуване, та да не ни застигне и втора вълна на вируса. Почти го разбирам човека, защото колкото и да искам да дам бонус точка за ентусиазъм на българския туристически бранш, някак не мога да си затворя очите пред фактите. Аз ще споделя само 10, като съм далеч от мисълта, че те изчерпват всичко.

#1. У нас курортите са огледало на кварталите в големите ни градове – грозни прогимназии, които седят като зле съшити кръпки върху прашните, разбити улици. В Гърция, дори и на не толкова претенциозния полуостров Халкидики, постройките са малки, на отстояние една от друга, със зеленина наоколо, китни кафета и ресторантчета в близост и удобен достъп до плажната ивица. 

#2. У нас, като се обадиш да резервираш бунгало, студио или квартира, се започва пазарлъкът – не можели да те вземат за една нощувка, дълъг уикенд или три дни. Знаела ли съм аз колко струва да се сменят и перат тези чаршафи? То така не излизала сметката. А в Гърция любимата ми хазяйка ме чака с личния си автомобил в Солун – там, където ѝ кажа, и ме води до Ситония, като по пътя не забравя да ме почерпи един бърз обяд. Даже няма да спомена подаръците за децата, с които си тръгваме всяка година.

#3. У нас шезлонгите и чадърите не само са (почти) безплатни, но 5-те лева са най-търсената "разменна монета" – 5 лева е кафето на плажа, толкова струва и интернетът. А в Гърция освен че те настаняват учтиво, ти предлагат и една вода, за да се разхладиш. Дори няма да коментирам къде има и къде няма кошчета за боклук. 

#4. У нас голяма част от сервитьорите са уморени и озлобени. Не за друго, ами защото, докато те носят тежките табли, ние безобразно се наливаме с узо или бира и имаме "нахалството" да почиваме. Прав е актьорът, че в Гърция ще те купят и продадат, защото още с влизането в заведението те посрещат като любим приятел. И ти нямаш нищо против да те "излъжат" с октопод на скара и домашна тарама. А сметката и тук, и там няма как да не платиш. 

#5. У нас – ако си със семейството си и решиш да си спестиш стреса да ходиш по заведения вечер с хленчещи и уморени малки деца, установяваш, че в луксозното студио често липсват дори нож и чинии, за да нарежеш две парчета диня. Изобщо да не говорим за тенджера, лъжица за спагети и кана за вода, които намираш и в най-непретенциозния къмпинг в Гърция, за да можеш да напазаруваш пресни продукти от пазарчето и да си хапнеш вкусно на верандата.

Има още ...