Общество

10 съвсем обикновени неща, които искаме от един ресторант

И не, не става въпрос за капризи и претенции, а за 10 съвсем обикновени неща, които ние, в ролята си на клиенти, очакваме от един ресторант и от неговия персонал, независимо от категорията.

10 съвсем обикновени неща, които искаме от един ресторант

Снимка: kaboompics.com

Дали поради наследство от социализма (макар да минаха вече почти 30 години и поколенията би трябвало да са се сменили), но България продължава да е страна, в която ролите на „клиент“ и „този, който предоставя услугата“ твърде често и твърде ловко се подменят с особена бързина. Всеки от нас има да разкаже не една и две истории, как като е дошъл да се възползва от дадена услуга, промотирана като основна дейност на мястото, е бил принуден да заеме субординатна позиция и да моли за „благоволението“, за да бъде обслужен. Нашият ежедневен опит като клиенти, без значение на какво, но все пак на места, ясно обозначили се като предлагащи дадена услуга срещу заплащане или такса, ни оставя с впечатлението, че вместо „да извършва търговска трансакция“, някой „ни прави услуга“. Едни от тези особено фрустриращи места са ресторантите – където нерядко ставаме свидетели на неразбиране и неосъзнаване на ролята, която предоставящият услугата следва да изпълнява. Често това е сервитьорът, който се явява и нашето ключово лице за контакт с мястото. И не, не става въпрос за капризи и претенции, а за 10 съвсем обикновени неща, които ние, в ролята си на клиенти, очакваме от един ресторант и от неговия персонал, независимо от категорията.

 

1. Не прехвърляйте отговорността на колегите, не това е смисълът

Ако клиентът понечи да попита за забавена или за объркана поръчка, твърде често се случва обслужващият сервитьор моментално да прехвърли отговорността на някого: „сам съм на района“, „от кухнята така излизат“, „готвачът е объркал маркерите“ (каквото и да означава това), „колегата от бара така е разбрал“, „колежката се е объркала, днес й е първият работен ден“. Опитът на сервитьора да се оневини, като прехвърли вината и предизвика съчувствие, е едно от най-дразнещите неща, които може да ти се случат в заведението. За клиента сервитьорът е преди всичко представителното лице на компанията и критиката, макар и да е отправена персонално, почти никога не е лична. Забележката му се отнася до цялостното предоставяне на услугата и е най-вече коментар към начина, по който се управлява мястото. Клиентските съвети първоначално са обикновено изцяло добронамерени, но могат да прераснат в неприкрита фрустрация, ако отсреща липсва чуваемост. А единственото нещо, което клиентът най-често иска, е просто заведението да му поднесе своите извинения. Е, може и комплимент под формата на десерт, но дори и това не е задължително.


2. Моля нахранете първо децата ни

Знайте, че ако сме дошли с деца, то те са най-вероятно вече ужасно гладни, кръвната им захар е достигнала своя надир и всеки момент ще се разрази неистова сцена. Не сервирайте детската храна след тази на възрастните. Ако се случи така, че някой в кухнята е „объркал маркерите“, проявете съобразителност и предложете на детето нещо в замяна – крекер, бисквита, гризина или просто коричка хляб. Обстановката ще се запази по-приятна за всички. Бъдете гъвкави, убедете хората в кухнята да приготвят на детето обикновени макарони със сирене, макар и да ги няма в менюто. Вижте точка 10. Присъствали сме на ситуации, в които възрастните вече дояждат десерта си, а клетите деца още си чакат злощастните макарони. В тези случаи благословим Бил Гейтс и неговите I продукти  единствените, които успяват да спасят момента.


3. Донесете ни напитките веднага. И хляба с разядките, ако може

Може би не ви се вярва, но ние наистина умеем да влизаме в положението на обслужващата страна. Разбираме, че е отпускарски период, че е час пик или че в съседната зала се празнува юбилей. Всичко това го разбираме. Хора сме и ако изрично не бързаме, не е драма да изчакаме, особено ако и ни предупредите за това. Само ни донесете напитките и нещо за ядене. Компания си имаме дори когато сме сами. Но както се казва, „да не седим на празна маса“, да не се изнервяме.


4. Ако искаме да пием чешмяна вода, не упорствайте, сипете ни я

Годината е 2018 и има голямо глобално движение срещу бутилираната вода, затова никой не може да ни задължи да консумираме минералната вода от менюто, особено в градове, където се знае, че водата е изключително годна за пиене. Напълно разбираме, че водата е изгодно перо във формирането на печалбата на ресторанта, но искаме и вие да разберете, че навсякъде по света водата се сервира безплатно в гарафи, освен ако клиентът изрично не поиска някой бутилиран бранд. И не на последно място, в това да предложиш на някого чаша вода, има голяма символика – това е ултимативният жест на гостоприемството, а отказът е съответно признак на враждебност и недобронамереност. Не бъдете скъпи на триците, откажете се от минералната вода, когато някой не я иска. Общата сметка и бакшишът са по-важни.


5. Не бъдете груби, но не бъркайте и любезност с фамилиарничене

Дори клиентът да не е очевидна знаменитост и да не са му всичките пари на показ, не си позволявайте високомерие, небрежност или разсеяност. Ако клиентът е на преклонна възраст, не се дръжте снизходително, защото сте решили, че страда от деменция или че ще яде общо за 5 лева. Никога не наричайте клиентите си на всеослушание „жената“, но имайте предвид, че обръщението „мадам“ е също толкова неподходящо, то има съвсем друга конотация. Не се натрапвайте с приказки, ако клиентите нямат желание в момента да си бъбрят с вас. Не прекъсвайте по средата на изречението някого, който в момента говори на масата, изчакайте да направи пауза. Клиентите високо ценят дискретността и такта и това рядко не се отразява на личната ви надбавка към общата сметка.


6. Високо ценим, когато ни кажете, че не препоръчвате нещо от менюто

Няма нищо по-подкупващо от това сервитьорът да прояви далновидност, заемайки страната на клиента, и „в ущърб на заведението“ да ни сподели „неща от кухнята“ (играта на думи е умишлена). Повярвайте, този жест е винаги високо оценен и е в пряка следствена връзка с точка 10. Ние сме дошли тук и заради хубавата храна. Несполучливата салата „Цезар“ ще ни остави с цялостно несполучливо впечатление от заведението, а и от вас.


7. Знаем, че не сме прави, но високо ще оценим, ако ни дадете възможност да си променим мнението за поръчката до няколко минути след като сме я направили

В началото, когато всички бързат да си кажат поръчката, често човек не успява да прецени добре какво точно му се яде. Ако „маркерът още не е заминал“, дайте на клиента шанс да си промени мнението. Това не е с цел да ви правим спънки в живота или да ви отворим допълнителна работа, а просто защото изведнъж си даваме сметка, че и лозови сърмички ще ни дойде много. Дайте ни шанс да се откажем и е много вероятно да си поръчаме десерт в замяна.


8. Моля не ни взимайте чинията с последния залък или глътка – те са ни най-сладки

Понякога разговорът е толкова увличащ, че спираме да се храним и забравяме за момент за нещата на масата пред нас. Това, че не сме пипали чашата или чинията си от 5 минути, не означава, че сме приключили. Ако не сте сигурни, попитайте ни, но моля не ни я отмъквайте под носа. Не на всички хора им е удобно да помолят да им я върнат и в тях остава това чувство за незавършеност на яденето. Финалът е откраднат. Обядът остава без завършек.


9. Ако ресторантът все още не работи с карти, намерете начин да ни предупредите за това по-отрано

За втори път ще кажа, че годината е 2018, съответно да разполагат заведенията с ПОС терминал, не само е стандарт, а и признак на грижа за удобството на клиента. Но се случва така, че нямате или че може би наистина точно тази вечер „устройството ви не работи“. Тогава, ако е удобно, сервитьорът дискретно да ни предупреди за това, докато приема поръчката. Така клиентите имат време да се организират и да отскочат до най-близкия банкомат, а най-подходящото време това да се случи, е докато чакат да дойде храната. Не оставяйте този сюрприз за финала. Става особено неприятно, ако компанията е изцяло женска, пари в брой няма достатъчно, часът е късен, а уличките до банкомата са тъмни или пък вали дъжд. Проблем на заведението е, че не може да предложи устройство, а не на клиента, че няма у себе си кеш. Повярвайте, разходката до банкомата в последния момент няма да се отрази положително на бакшиша ви. Всъщност най-вероятно ще развали цялостното впечатление от вечерта и мястото.


10. Бакшишът не се полага, той се печели

Ако не сте доволни от надбавката, която сме ви оставили, не ни се тросвайте и не ни казвайте „довиждане“ начумерено през зъби. Потърсете грешките у себе си. С удоволствие оставяме бакшиш, защото доброто обслужване, съобразителността, тактът и високите лични критерии следва да се поощряват. Но както вие самите обичате да казвате, „тук не ви е Америка“, и нито оставянето на бакшиш, нито размерът му са задължителни. Ще се радваме обаче да имаме все повече и повече поводи да ви оставим 10% отгоре.