ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

142 години от обявяването на София за столица

142 години от обявяването на София за столица

Снимка: Chronis Yan/Unsplash

Днес София отбелязва 142 години от обявяването й за столица. Учредителното събрание в Търново на 3 април 1879 г. възприема идеята градът да стане новия главен административен център на Княжество България. Тогава София наброява 11 хиляди души и площта й е под 3 кв. км.

След Руско-турската освободителна война са обсъдени три възможности за столица – Търново, Пловдив и София. Предложението за София идва от проф. Марин Дринов. Той изтъква, че градът е географски център на българските земи и има силно стратегическо положение.


Не съществува кандидат, който да задоволи негласуващия българин
ОТ ГРАДА
3 окт 2022 | Общество

Не съществува кандидат, който да задоволи негласуващия българин

В повечето държави след избори могат да бъдат видени празнувания - балони, купони, отбелязване на голямото...

През него минава най-краткият път, който свързва Виена с Цариград.

Българският учен, професор в Харковския университет, по време на Освободителната война е зачислен към канцеларията на началника на гражданското управление в окупираните български земи княз Черказки. Освен това той се ползва с личните симпатии на княз Дондуков.

Според Дринов предимствата на София за столичен град са няколко: намира се в центъра на българските земи и заема важно стратегическо положение, лежи на най-важния път на Балканския полуостров, който свързва Европа с Азия. Градът се намира в обширно поле, което осигурява удобен терен за разширение. Близо до София се намира каменовъглената мина Перник, която веднага след Освобождението започва да доставя лесно и бързо въглища за индустрията, транспорта и отоплението.

Когато на заседанието на Учредителното събрание в Търново на 22 март (3 април по нов стил) 1879 г., Найден Геров изказва мисълта, че е "нужно да се определи столицата на Княжеството" – се предлага София. Друго предложение не се прави и това се приема единодушно.

През 1879 г. е изготвен първият градоустройствен план на София от градския инженер С. Амадие.

Той преобразява силуета на града и оформя в голяма степен облика и на днешния център. За изграждането на новата столица са привлечени едни от най-видните архитекти и строители за времето си.

Константин Йованович – виенски архитект, по произход българин, е проектирал сградата на Народното събрание. Първият градски архитект – чехът Антонин (Адолф) Колар, проектира Министерството на войната, хотел "България", Военния клуб и други емблематични сгради.

Швейцарецът Херман Майер е отговорен за читалище "Славянска беседа", сградите на БАН, БНБ, както и мавзолея на княз Александър Батенберг. Австриецът Фридрих Гюнангер е проектирал Духовната академия (Богословския факултет) и е участвал в преустройството на Княжеския дворец.

Архитект Йордан Миланов, роден в гр. Елена и завършил архитектура във Виена, изработва окончателния проект на Ректората на Софийския университет и ръководи строителството му. През 1891 г., по проект на главния архитект на София Арнолд Колар и на Вацлав Прошек, е построен Орлов мост – символичната врата на града, който расте, но не старее и има повече от 7000-годишна история.

 

 

Как да преобразим реките на София

Деница Стефанова е повече момиче от града, отколкото журналист, въпреки че има 7-годишен опит зад гърба си в различни медии. Преди време решава да зареже професията и да започне да участва в нещата, които допреди само е отразявала с камера и микрофон или с диктофон и фотоапарат. Днес отново захваща познатите оръдия на труда плюс клавиатурата, за да ни покаже какво е научила от другата страна, да н...