Годината е 1849, денят – сравнително топъл 3 октомври. По улиците на Балтимор, най-големия град в щата Мериленд, е открит 40-годишен мъж в безпомощно състояние. Той е неадекватен, объркан, няма представа къде се намира и какво му се е случило. Облечен е в чужди дрехи. Не знае как е стигнал до Балтимор, след като е бил в Ричмънд, Вирджиния, седмица по-рано. Водят го в болница, но лекарите не успяват да му помогнат. Така Едгар Алън По умира на 7 октомври, а причината за смъртта му остава неясна и до днес.

В нощта на смъртта си писателят, поет и литературен критик повтаря неуморно името „Рейнолдс“, но никой няма представа какво е искал да каже. Странностите продължават и след сетния му дъх, когато всички негови медицински документи внезапно изчезват, включително и смъртния акт. Мистерията предизвиква много спекулации – говори се, че е починал от алкохолизъм, сифилис, бяс, сърдечно заболяване, травма на мозъка, самоубийство.  

Погребан е набързо – за едва няколко минути в Уестминстърското гробище в Балтимор. Смъртта му така и не е оповестена, затова един от най-значимите автори на XIX в. си отива тайно, без никой да разбере и да си вземе последно сбогом с него. Грешката е поправена едва 160 години по-късно – през 2009 г., когато в Балтимор е организирано ново по-голямо погребение за писателя – такова, каквото заслужава. Създадена е восъчна фигура на По, а актьори влизат в ролята на негови съвременници. Присъстват негови почитатели, както и редица писатели, намерили вдъхновение в неговото творчество.

Едгар Алън По е представител на американския романтизъм и е известен със своите зловещи разкази, изпълнени с мистериозни обрати. Считан е за създател е на детективския жанр в литературата, затова и смъртта му буди много подозрения. Някои литературни критици смятат, че именно неговите вълнуващи и необичайни сюжети поставят основата за формирането на научната фантастика като жанр.

Той е първият американски писател, който опитва да се прехранва с писане и за кратко успява – когато излиза най-доброто му произведение "Гарванът". През останалото време обаче изпитва сериозни финансови затруднения и постоянно иска заеми от приятели, за да си плати наема. И макар да печели популярност сред американците и да намира съмишленици в литературата, в периода между 1845 и 1846 г. литературните кръгове го отлъчват заради връзката му с омъжена жена. Така животът на един от най-големите американски писатели тръгва стремглаво надолу и завършва при неизяснени обстоятелства, досущ като в книгите му.

Стивън Кинг: "Никой не е по-сляп от онзи, който не желае да вижда"