ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

#2020: Най-самотното детство

#2020: Най-самотното детство

Covid-19 доведе до това най-малките деца да не могат да ходят на рождени дни или изобщо да играят с други деца. Детските градини и яслите са затворени за втори път, а след като заработят отново, много родители няма да пуснат детето си поне до януари. Площадките са пусти, не само заради студа. Какъв е дългосрочният ефект на пандемията върху следващото ни поколение?

Едно семейство се разхожда сред природата. Двегодишното им дете разглежда всичко с присъщото за възрастта любопитство. По едно време се задава друго семейство и момиченцето спира стъписано, посочва с ръка и казва: "О, не, хора!" Смутено е. Не знае как да реагира. Твърде много пъти родителите са обяснявали, че трябва да се пазим от другите, за да не се заразим. 

Или още по-притеснителният случай, споменат в анализ по въпроса за "най-самотното детство", публикуван в The New York Times. Там една майка споделя, че

след цяло лято изолация и спазване на социална дистанция, нейното 3-годишно дете е виждало повече жирафи в зоологическата градина, отколкото себеподобни, други 3-годишни деца.

Тези деца са част от чисто новото явление – детство без други деца. За тях няма детски центрове, уроци по танци, дълги напоителни гостувания при приятелчета, шумни детски рождени дни.

С настъпващата нова доза зимна изолация родителите стават все по-загрижени за последиците от социалните лишения върху най-малките деца.

"Хората се опитват да преценят плюсовете и минусите и кое е по-лошо: излагането на детето на риск от коронавирус или на сериозни социални дефицити", казва Сузана Генделман, чиято дъщеря Мила е на 13 месеца и може да се каже, че почти целият й живот е бил под карантина.

Още е рано за публикувани изследвания за ефектите от изолацията върху най-малките, но специалистите по ранно детско развитие ни успокояват, че

повечето деца вероятно ще бъдат съвсем добре, защото най-важните им връзки на тази възраст са с родителите.

И все пак нарастващ брой проучвания подчертават значението на социалното взаимодействие за развитието на мозъка. Изследванията показват, че невронните мрежи, влияещи върху развитието на езика и на когнитивните способности, се изграждат чрез словесни и физически обмен – от отстъпването на топка до споделянето на звуци и прости фрази.

Тези взаимодействия изграждат "структура и свързаност в мозъка", казва Катрин Хирш-Пасек, директор на Infant Language Laboratory в университета "Темпъл".

"Изглежда, че именно така се храни мозъкът."

При кърмачета и малки деца тези основни взаимодействия са известни като "обслужване и връщане" и разчитат на безпроблемен обмен на гърлени звуци или прости думи.

Д-р Хирш-Пасек и други казват, че технологията представлява както възможност, така и риск по време на пандемията. От една страна, това позволява на децата да участват във виртуална игра чрез Zoom или FaceTime с баби и дядовци, семейни приятели или други деца. Но може също така да отвлече вниманието на родителите, които непрекъснато проверяват телефоните си до степен, че устройството прекъсва непосредствеността и ефективността на разговорния дует – концепция, известна като "техноференция".

Джон Хагън, почетен професор по психология в Университета в Мичиган, ни успокоява, казвайки, че ще бъде по-загрижен за ефекта от локдауна върху малките деца, "ако това ще продължи години, а не месеци".

"Просто не мисля, че имаме работа с каквито и да било неща, причиняващи трайни или дългосрочни затруднения", казва той.

Д-р Хирш-Пасек характеризира настоящата среда като един вид "социален ураган" с два основни риска. Кърмачетата и малките деца не успяват да взаимодействат помежду си и в същото време те улавят сигнали от родителите си, че другите хората може да представляват опасност.

"Да видиш как детето ти си играе на детска площадка със себе си, е просто тъжно", коментира майка на 14-месечно момченце. 

Подобен е случаят с Ерин и Крейг Шепърд, родители на 15-месечния Рис, които живеят в Санта Моника, Калифорния. Те са особено внимателни, защото живеят близо до бабата на малкото момче, която е на 80 години. Г-жа Шепърд каза, че Рис е играл с "нула" деца от началото на пандемията.

Една вечер носили Рис към леглото, когато той започнал да маха. Г-жа Шепърд осъзнала, че гледа стенен календар, върху който има бебета. Сега се случва редовно. "Той общува с бебетата от календара на стената", казва майката притеснено. 

Продължава на другата страница...

Деница Стефанова е повече момиче от града, отколкото журналист, въпреки че има 7-годишен опит зад гърба си в различни медии. Преди време решава да зареже професията и да започне да участва в нещата, които допреди само е отразявала с камера и микрофон или с диктофон и фотоапарат. Днес отново захваща познатите оръдия на труда плюс клавиатурата, за да ни покаже какво е научила от другата страна, да н...