Общество

#2020: Най-самотното детство

Съвсем очаквано - всичко всъщност е в ръцете на родителите

#2020: Най-самотното детство

Covid-19 доведе до това най-малките деца да не могат да ходят на рождени дни или изобщо да играят с други деца. Детските градини и яслите са затворени за втори път, а след като заработят отново, много родители няма да пуснат детето си поне до януари. Площадките са пусти, не само заради студа. Какъв е дългосрочният ефект на пандемията върху следващото ни поколение?

Едно семейство се разхожда сред природата. Двегодишното им дете разглежда всичко с присъщото за възрастта любопитство. По едно време се задава друго семейство и момиченцето спира стъписано, посочва с ръка и казва: "О, не, хора!" Смутено е. Не знае как да реагира. Твърде много пъти родителите са обяснявали, че трябва да се пазим от другите, за да не се заразим. 

Или още по-притеснителният случай, споменат в анализ по въпроса за "най-самотното детство", публикуван в The New York Times. Там една майка споделя, че

след цяло лято изолация и спазване на социална дистанция, нейното 3-годишно дете е виждало повече жирафи в зоологическата градина, отколкото себеподобни, други 3-годишни деца.

Тези деца са част от чисто новото явление – детство без други деца. За тях няма детски центрове, уроци по танци, дълги напоителни гостувания при приятелчета, шумни детски рождени дни.

С настъпващата нова доза зимна изолация родителите стават все по-загрижени за последиците от социалните лишения върху най-малките деца.

"Хората се опитват да преценят плюсовете и минусите и кое е по-лошо: излагането на детето на риск от коронавирус или на сериозни социални дефицити", казва Сузана Генделман, чиято дъщеря Мила е на 13 месеца и може да се каже, че почти целият й живот е бил под карантина.

Още е рано за публикувани изследвания за ефектите от изолацията върху най-малките, но специалистите по ранно детско развитие ни успокояват, че

повечето деца вероятно ще бъдат съвсем добре, защото най-важните им връзки на тази възраст са с родителите.

И все пак нарастващ брой проучвания подчертават значението на социалното взаимодействие за развитието на мозъка. Изследванията показват, че невронните мрежи, влияещи върху развитието на езика и на когнитивните способности, се изграждат чрез словесни и физически обмен – от отстъпването на топка до споделянето на звуци и прости фрази.

Тези взаимодействия изграждат "структура и свързаност в мозъка", казва Катрин Хирш-Пасек, директор на Infant Language Laboratory в университета "Темпъл".

"Изглежда, че именно така се храни мозъкът."

При кърмачета и малки деца тези основни взаимодействия са известни като "обслужване и връщане" и разчитат на безпроблемен обмен на гърлени звуци или прости думи.

Д-р Хирш-Пасек и други казват, че технологията представлява както възможност, така и риск по време на пандемията. От една страна, това позволява на децата да участват във виртуална игра чрез Zoom или FaceTime с баби и дядовци, семейни приятели или други деца. Но може също така да отвлече вниманието на родителите, които непрекъснато проверяват телефоните си до степен, че устройството прекъсва непосредствеността и ефективността на разговорния дует – концепция, известна като "техноференция".

Джон Хагън, почетен професор по психология в Университета в Мичиган, ни успокоява, казвайки, че ще бъде по-загрижен за ефекта от локдауна върху малките деца, "ако това ще продължи години, а не месеци".

"Просто не мисля, че имаме работа с каквито и да било неща, причиняващи трайни или дългосрочни затруднения", казва той.

Д-р Хирш-Пасек характеризира настоящата среда като един вид "социален ураган" с два основни риска. Кърмачетата и малките деца не успяват да взаимодействат помежду си и в същото време те улавят сигнали от родителите си, че другите хората може да представляват опасност.

"Да видиш как детето ти си играе на детска площадка със себе си, е просто тъжно", коментира майка на 14-месечно момченце. 

Подобен е случаят с Ерин и Крейг Шепърд, родители на 15-месечния Рис, които живеят в Санта Моника, Калифорния. Те са особено внимателни, защото живеят близо до бабата на малкото момче, която е на 80 години. Г-жа Шепърд каза, че Рис е играл с "нула" деца от началото на пандемията.

Една вечер носили Рис към леглото, когато той започнал да маха. Г-жа Шепърд осъзнала, че гледа стенен календар, върху който има бебета. Сега се случва редовно. "Той общува с бебетата от календара на стената", казва майката притеснено. 

Продължава на другата страница...


Експерти в областта на детското развитие казват, че би било полезно да започнете да се изследва това поколение деца, за да научим повече за ефектите от относителната изолация. Има подобен прецедент в миналото. 

Изследвания, публикувани през 1974 г., проследяват деца, преживели сходен момент, разтърсил света – Голямата депресия. Проучването предлага основание за надежда.

"Изучаването на децата на Голямата депресия показва траектория на устойчивост в средата на живота им", пише Глен Елдър, автор на това изследване.

Бренда Волинг, професор по психология в Университета в Мичиган и експерт по социално и емоционално развитие, уточнява, че децата от "ерата на депресията", които са се справили най-добре, са от семейства, които са преодолели икономическите последици по-лесно и които са били по-малко враждебни, ядосани и депресирани.

Следователно това, от което бебетата, прохождащите деца и най-малките, израснали в "ерата на Covid-19", се нуждаят най-много, е стабилно, подхранващо и любящо взаимодействие с родителите си.

Усложненията може да се появят от това как изолацията, която е изпитание най-вече за родителите, ги кара да бъдат по-малко свързани с децата си.

"Те се опитват да управляват работата и семейството си в една и съща среда", казва д-р Волинг. Проблемите ескалират именно когато родителите стават изнервени, демотивирани или депресирани и не могат да отговорят адекватно на нуждите на децата си.

"Това винаги е по-лошо от пропускането на среща с друго дете за игра."

 

Как се отразява дистанционното обучение на децата