8 март отмина, получихме си карамфилчетата. Но темите, свързани с правата на жените, не са за един ден, нито само за един месец („женския“). Особено сега, в ерата на социалните мрежи, е много лесно да забравим, че правата ни не са били даденост. Лесно е да ги загърбим малко и дори да не разберем, когато са застрашени. Примерът с абортите е показателен. Надвисва сянка и дъщерите ни могат да нямат това, което ние днес приемаме за нормално. А у нас пак е особен случай – не се говори, феминизмът е по-скоро подигравателно понятие, смята се, че по принцип „соцът“ ни е дал достатъчно. Плюс това имаме дълго (ако не и най-дългото в света) майчинство. Тоест, комунизмът сме си го построили. Това обаче е мит.

Да, след войната комунистическата власт определено е имала голяма нужда да приеме жените сред трудовата сила, която да строи светлото бъдеще на минимална цена, поради което е дала някои основни права на жените. Защото българката е неуморна и мълчалива работна ръка и в предприятието, и у дома – мечта за всяка диктатура. Но това няма нищо общо с феминизма. Това е бъркане на трудовата експлоатация с правата на свободната жена.

За мен е илюзия, че жените са били „равни“ с мъжете по време на социализма – достатъчно е да спомена, че жените в Политбюро на ЦК на БКП с десетилетия са се изчерпвали с едно или две имена (Цола Драгойчева, Дража Вълчева...). На масата, на която са се вземали решенията в държавата, жени не е имало или са били абсолютно пренебрежим брой.

Една от чертите на комунистическата власт е умението да обсебва, краде и да си приписва заслуги за човешкия прогрес по принцип. Понякога дори с огромно закъснение – за победа на строя се смяташе полуавтоматичната пералня и цветния телевизор София 81, каквито хората на Запад имаха от десетилетия. А българката спря да мие чинии на ръка след 1989 година. Нищо не им дължим, нищо. А най-малко са техни заслугите на феминизма.

А какви са те? Намерих 21 постера, които показват кратко и ясно някои от реалностите, с които живеем и които дължим на феминизма и на жените преди нас. Така че следващият път, когато погледнете с неразбиране и насмешка нечие шествие, имайте предвид, че дължим всичко това на феминистките. Не на комунистите.  

Какво става, когато целта на живота ти не е да си намериш мъж