ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

21 реалности, които дължим на феминизма, не на комунизма

СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

8 март отмина, получихме си карамфилчетата. Но темите, свързани с правата на жените, не са за един ден, нито само за един месец („женския“). Особено сега, в ерата на социалните мрежи, е много лесно да забравим, че правата ни не са били даденост. Лесно е да ги загърбим малко и дори да не разберем, когато са застрашени. Примерът с абортите е показателен. Надвисва сянка и дъщерите ни могат да нямат това, което ние днес приемаме за нормално. А у нас пак е особен случай – не се говори, феминизмът е по-скоро подигравателно понятие, смята се, че по принцип „соцът“ ни е дал достатъчно. Плюс това имаме дълго (ако не и най-дългото в света) майчинство. Тоест, комунизмът сме си го построили. Това обаче е мит.

Да, след войната комунистическата власт определено е имала голяма нужда да приеме жените сред трудовата сила, която да строи светлото бъдеще на минимална цена, поради което е дала някои основни права на жените. Защото българката е неуморна и мълчалива работна ръка и в предприятието, и у дома – мечта за всяка диктатура. Но това няма нищо общо с феминизма. Това е бъркане на трудовата експлоатация с правата на свободната жена.

За мен е илюзия, че жените са били „равни“ с мъжете по време на социализма – достатъчно е да спомена, че жените в Политбюро на ЦК на БКП с десетилетия са се изчерпвали с едно или две имена (Цола Драгойчева, Дража Вълчева...). На масата, на която са се вземали решенията в държавата, жени не е имало или са били абсолютно пренебрежим брой.

Една от чертите на комунистическата власт е умението да обсебва, краде и да си приписва заслуги за човешкия прогрес по принцип. Понякога дори с огромно закъснение – за победа на строя се смяташе полуавтоматичната пералня и цветния телевизор София 81, каквито хората на Запад имаха от десетилетия. А българката спря да мие чинии на ръка след 1989 година. Нищо не им дължим, нищо. А най-малко са техни заслугите на феминизма.

А какви са те? Намерих 21 постера, които показват кратко и ясно някои от реалностите, с които живеем и които дължим на феминизма и на жените преди нас. Така че следващият път, когато погледнете с неразбиране и насмешка нечие шествие, имайте предвид, че дължим всичко това на феминистките. Не на комунистите.  

 

Какво става, когато целта на живота ти не е да си намериш мъж

Елена е щастливо градско момиче с много и разностранни интереси. Много е сериозна. Не съвсем. Постоянно редактира и започва наново. Не пуши, не пие. Чувства се вкъщи навсякъде, където има Wi-Fi. Повече от Елена можете да намерите във Фейсбук страницата  My Italian Days.