Общество

22 години от 9/11 - да се разминеш на косъм със смъртта

Пръстът на съдбата понякога ни показва, че нищо не е случайно.

22 години от 9/11 - да се разминеш на косъм със смъртта

снимка: Jason Powell/ Flickr
 

Джоузеф Лот, търговски представител на компания за компютри, оцелява в един от най-смъртоносните дни в съвременната американска история, защото харесва арт вратовръзки. „Запалих се през 90-те години. Обичам картините на импресионистите. Слагам вратовръзка с известна картина и питам децата си кой е художникът? Те трябва да ми кажат дали е Ван Гог или Моне, след което разговаряме за него.“

Сутринта на 11 септември 2001 г. Лот е облякъл зелена риза преди да се срещне с колеги в хотел Marriott, който се намира между кулите близнаци, и да говори на конференция същия ден в ресторанта Windows on the World. На закуска неговата колежка Илейн Грийнбърг, която се е върнала от почивка в Масачузетс, му подарява вратовръзка с пейзаж на Моне. "Беше в червено и синьо. Бях много трогнат от жеста. Реших да я нося докато говоря. Тя ми каза: "Не може да сложиш червено-синя вратовръзка със зелена риза".

Когато закуската приключва и колегите му тръгват към Windows on the World на 104-ия етаж на Северната кула, Лот се връща в хотелската си стая, за да смени ризата. Спира се на бяла, глади я и после тръгва обратно към фоайето на хотела. "Докато чаках да сляза от седмия етаж обратно във фоайето и да взема асансьор, който ще ме отведе до върха на кулата, усетих внезапно движение в сградата", спомня си той. Този ден Лот ще се размине на косъм от смъртта, която витае в Световния търговски център. 56-годишната Илейн Майра Грийнбърг, финансов консултант от Ню Йорк, притежател на сезонен билет за Метрополитън Опера, "готината леля" на своите племенници и племенници, няма този късмет – тя загива.

"При изследването на новата ми книга "Единственият самолет в небето: устна история от 11 септември - пише Гарет М. Граф. - прекарах последните три години в четене и слушане на хиляди лични истории от този вторник - истории от американци от цялата страна и хора далеч отвъд нашите брегове. Сред тях една тема не спря да ме учудва: чистата случайност на това кой е оживял, кой е умрял, кой е наранен и кой е успял да избяга. Хиляда пъти на ден всички ние вземаме наглед произволни решения - кой полет да резервираме, на кой асансьор да се качим, дали да изпълним поръчка, или да спрем за кафе преди работа - без да осъзнаваме възможностите, които е можел да означава алтернативният избор", отбелязва историкът Гарет М. Граф в The Atlantic.

"В продължение на хилядолетия ние наричахме късметът и съдбата с много имена, като често преплитахме понятията с невидимата ръка на Провидението. В митологията трите Съдби са богини, които отреждат жребия при раждането на дете, който всеки смъртен ще бъде принуден да живее неумолимо - концепцията за съдбата служи на мнозина като необходимо обяснение за случайните жестокости, перипетии и късмет, които определят до голяма степен как протича животът. В историите от 11 септември не можем да заобиколим усещането за ролята, която случайността играе в ежедневието ни и как може да промени хода на историята."

Вечерта на 10 септември мачът на Ню Йорк Джайънтс в Денвър продължава до късно през нощта, което означава, че много нюйоркчани ще закъснеят за работа на следващата сутрин и ще пропуснат последния асансьор до върха на Северната или Южната кула. Рой Бел, който работи на 102-ия етаж на Северната кула, е пренасочил своите срещи с клиенти от 8 часа за 8:45. Майкъл Ломонако, главният готвач в Windows on the World, обикновено е на работа от 8:30, но се отбива да си вземе нови очила в търговския център на Световния търговски център. Той оцелява, докато 72-ма негови колеги бяха убити.

Има още...


Джаред Коц, друг участник в конференцията в Windows on the World, оцелява, защото взема решението да се върне в офиса, за да си вземе публикация, която му липсва. "Сбогувах се с всички и мислех, че ще ги видя след час или дори по-скоро. Слязох с асансьора. Влязох в офиса и се обадих на лондонските си колеги, за да им кажа, че всичко е пристигнало. Видях, че часът е 8:46. Спомням си как си помислих: "Имам достатъчно време да се върна в центъра преди събитието да започне. Говорих с един от колегите си в Лондон, когато чух самолетът да се врязва", спомня си той по-късно.

Дейвид Кравет, брокер в Cantor Fitzgerald, оцелява, защото един от клиентите, с които трябва да се срещне тази сутрин, е забравил шофьорската си книжка и е било необходимо да бъде проверен от бюрото за охрана. Обикновено Кравет изпраща асистентката си, но тогава тя бременна в осмия месеца и той решава да не я и спести ходенето до фоайето.

Предполага се, че Никълъс Райхнер е бил на борда на полет 11 на American Airlines, като пътува от Бостън до Лос Анджелис след ваканция в Мейн. Но тъй като изкривява глезена си по време на туризъм в Бар Харбър, изпуска полета. Комикът Сет Макфарлейн също има билет за връщане у дома след концерт в Роуд Айлънд, но туристическият агент е сбъркал часа и той закъснява за самолета.

И в Пентагона, и в Ню Йорк съдбата изиграва ключова роля. Подполковник Роб Грюневалд седи в конферентна зала с колегите си, когато полет 77 на American Airlines се вряза. "Човекът, който седеше вдясно от мен, и човекът, който седеше вляво от мен, загинаха. Решението да се върви в една или друга посока се оказа много важно", казва Грюневалд. Той спрял за минута, за да спаси колежката си Марта Кардин и затова изостанал само на няколко крачки от другите, които бързали да напуснат конферентна зала. В дима той и Кардин завиват наляво вместо надясно - решение, което им спасява живота.

Екип от пожарникари, ръководен от капитан Джей Джонас, оцелява след срива на Търговския център заради решение, което вземат за част от секундата - докато се евакуират, спират да спасят Джоузефин Харис. Това ги поставя на точното място - в убежище, когато кулите се срутват. Марк ДеМарко, служител на спешна помощ от полицейското управление на Ню Йорк, разказва пред журналист след 11 септември: "Защо излязохме? В началото изпитвах чувство за вина. Ако бях тръгнал надясно вместо наляво, ако бях с пет минути по-бавен, ако бях отишъл в друг отбор... Имаше толкова много променливи. Всички, които бяха там, казват едно и също: това беше чист късмет". В един спасителен екип от девет полицаи от пристанищната администрация само двама оцеляват. Юджийн Фасано е върнат да вземе аптечка, а Шарън Милър случайно е отделена от колегите си на претъпканите стълбища на Търговския център. Те са живи, а седемте им колеги - не.

На 11 септември съдбата е проклятие, но и спасение. Полетът на Джеръми Глик на 10 септември от летището в Нюарк е забавен, така че той се качва на полет 93 на United Airlines на следващия ден. Стюардесата Бети Онг избира да работи на полет 11 на American Airlines, защото иска да се срещне със сестра си, за да планират ваканция до Хаваите. Мелиса Харингтън Хюз, консултант по международна търговия, е в Ню Йорк в Северната кула за еднодневно бизнес пътуване. Ако атаките се бяха случили в друг ден, във всеки друг момент, тя щеше да живее.

Майк Уорчола, лейтенант от пожарната, който в крайна сметка стига чак до 40-ия етаж на Северната кула, работи последните часове във FDNY на 11 септември, тъй като е подал документите си за пенсиониране след 24 години трудов стаж. Тези избори, графици за пътуване и прекъсвания в рутината, които диктуваха дали някой е оживял или умрял на 11 септември, влизат в структурата и реда, които толкова много се стараем да придадем на живота си.

Всъщност голяма част от нашето общество днес иска да докаже, че притежава контрол над ежедневните обстоятелства, докато в действителност никой няма власт над тях. Опитваме се толкова много да омаловажаваме и напълно да игнорираме ролята, която шансът играе в живота, без да обръщаме внимание на случайността на съдбата. В същото време тези режими имат за цел да ни лишат от спонтанността, която позволява на удоволствието да проникне в неочаквани моменти - като ненужно ограничава времето ни на този свят. Както казва Санди Дал, вдовицата на пилота на полет 93 Джейсън Дал: "Ако не научим друго от тази трагедия, научаваме поне, че животът е кратък и няма време за омраза", пише Гарет М. Граф.

 

Кралица Сорая – първата, която защитава правата на жените в Афганистан