22 септември е една от най-важните дати в историята на България, но за цяло едно поколение тя остана сякаш незабележима и незначителна – просто защото след 9 септември 1944 година празникът е отменен основно заради голямата роля на цар Фердинанд в събитията, свързани с обявяването на Независимостта на България.

Безспорно Цар Фердинанд I Български е една от противоречивите личности в новата ни история и неговото управление може да се тълкува разнопосочно. Именно заради него България се включва в Първата световна война на губещата страна на Централните сили, а мечтата му за силен "личен" режим и слабостта му към парите водят страната към доста спорни политически решения. Самият той със самоирония говори за царската власт:

"... Лицемерието е основната добродетел на царете. Тъпоумието на тълпата е най-голямата гаранция за престола. Банални, обикновени мисли и малко думи, ето какво прави един цар загадъчен..."

Но едно е сигурно – Фердинанд има огромна и решаваща роля България да постигне своята така бленувана независимост и това е нейният пропуск към Европа. 

На 22 септември 1908 година княз Фердинанд издава манифест, изготвен от правителството, с които обявява България за Независимо Царство. Това е един от най-успешните ходове на дипломацията ни в цялата нова история. Актът е пряко нарушение на Берлинския договор, но е признат от всички държави (включително година по-късно и от пряко засегнатата от него Османска империя).

С този акт 30 години след освободителната за България Руско-турска война от 1877-78 г.  България отново става суверенна държава, равностоен партньор на останалите европейски страни. След Първата световна война празникът се отбелязва едновременно с коронацията на цар Борис III (5 октомври по нов стил), а след 9.IX.1944 е отменен. След 1989 година се правят опити за завръщането му в календара на националните празници, но това се случва официално след решение на правителството на ОДС чак през 1998 година.

А ето какво казва Фердинанд за интелигенцията:

" ... Най-опасните граждани в едно царство са хората, които знаят добре да пишат и които са надарени с естествени дарби на наблюдателност. Един цар трябва от такива хора да се пази като от дявола. Мислителите, историците и философите в България може би не правят открито политика, но те са по-опасни от политиканите, защото ги снабдяват с аргументи и оръжие, което по-майсторски се употреблява в парламента и пресата. Политиканите нямат време да се задълбочават в познания, те живеят от трохите на мислителите и историците и с огризките на ума им ... "

Доста актуално и днес, не мислите ли? 

Мара Белчева – жената от моята улица