„Тази кауза истинска ли е?”, „Дали няма да ни измамят и парите, които сме дали, да потънат някъде?” – често си задаваме тези въпроси, когато решаваме да даряваме. Ако лично познаваме организаторите, сме сигурни, че средствата наистина ще отидат там, закъдето са предназначени.
Какво да правим обаче, ако не ги познаваме, но сме харесали каузата и искаме да я подпомогнем? Не са редки случаите, когато хората даряват, а после организаторът на кампанията внезапно изчезва и нищо повече не се чува за резултата. Ако сумата е голяма или каузата е била широко оповестена в медиите, може да излезе информация какво е станало. Но за по-малките кампании истината остава скрита. А някой с най-чисти помисли е повярвал и е дарил средства…
С това изобщо не искам да ви възпирам да дарявате или да ви обезсърчавам. Напротив. Но е важно да се научим да даряваме осъзнато. Какво означава това?
Ето 3 неща, с които можем да започнем. А и които да ни помогнат да различим истинските от фалшивите каузи.
1. Да проучим добре каузата и тези, които стоят зад нея
Това е първата стъпка, която трябва да предприемаме винаги, преди да даряваме. Особено когато не познаваме лично организаторите на кампанията или тези, които стоят зад каузата. Разбира се, никой не се съмнява, че Българският червен кръст или UNICEF ще злоупотребят с доверието и с даренията ни. Но има прекалено много каузи (особено такива за болни хора и преди всичко деца), които няма как да познаваме лично.
Един от белезите, че каузата е истинска, е наличието на DMS номер. Това е единен дарителски номер, който позволява даряване чрез SMS или онлайн плащания. Каузите, които го получават, предварително се проучват изключително сериозно от организациите, които управляват единната дарителска платформа, одобряват се от специален DMS борд и е гарантирано, че даренията се използват за това, за което са дадени.
Друг признак, че можем да се доверим на каузата, е ако тя се управлява от сериозна организация, която стои с името и авторитета си зад нея. Това може да е организация на национално ниво, но може да е изключително авторитетна местна организация, която от години работи сериозно по дадения проблем и неговото разрешаване. Проучете инициатора на каузата – вижте Интернет страницата на организацията, с какво се занимава, какво е постигнала до момента, кой влиза в екипа и в управителните й органи. Можете ли да се доверите на хората? Ако отговорът е да – дарете. Ако се замислите (дори и за миг), проучете я по-подробно. Потърсете и разпитайте хора от областта, в която работи организацията, какво мислят за нея и нейната работа. Поговорете и с хора от съответното населено място, в което работи организацията, с какъв авторитет се ползва. Това ще ви даде ориентир. Никоя сериозна организация не би рискувала авторитета си, като злоупотреби с доверието на хората, които я подпомагат.
2. Да се свържем лично и да поговорим с инициаторите на каузата
Това е второто нещо, което можем да направим, ако не познаваме инициаторите на каузата, но искаме да я подпомогнем. Особено ако планираме да дарим по-голяма сума. Дори и да сме проучили добре каузата и организацията, която стои зад нея, няма по-сигурен начин да се убедим от личния контакт и личното впечатление. Това е и най-прекият път да установим дългосрочен контакт с организацията и да й покажем, че сме сериозни в намеренията си. Повярвайте ми, хората, които търсят финансиране за дадена кауза или за решаването на някакъв проблем, чуват прекалено много обещания, че една или друга организация или човек ще направи дарение. Но когато се стигне до реалното получаване на обещаното дарение, доста често идва и разочарованието – или дарителят се отмята от думите си, или дарението е много по-малко от обещаната сума, или идва със закъснение. А това може да е фатално за реализацията на каузата и да обърка плановете на организаторите.
От друга страна, когато като потенциални дарители се срещнем с „хората отсреща”, по блясъка в очите им и по ентусиазма, с който говорят за каузата си или за проблема, който искат да решат, ще можем да се ориентираме наистина доколко им е необходимо нашето дарение. Дали го искат, за да реализират идеята си, или просто събират едни пари от който даде. А после – каквото стане.
Ако искаме да засилим връзката си с организацията и каузата, за която даряваме, може да поработим на доброволчески начала за нея. Като видим как стоят нещата „отвътре”, със сигурност ще знаем дали каузата е истинска, стойностна и заслужаваща нашата подкрепа. Това е особено важно, когато искаме да дарим по-голяма сума или да подпомагаме каузата за по-дълъг период. Колкото по-добри и приятелски отношения имаме с тези, които подкрепяме, толкова по-лесно ще можем да се ориентираме кои каузи заслужават нашето доверие и кои – не. А и никой, който организира „кухи каузи”, няма да допусне дарителите си до „кухнята” на нещата, нали?
3. Да търсим информация от организаторите на каузата какво е станало с дарението ни [[more]]Това е и третата крачка, която трябва да направим, когато се чудим дали сме дарили на правилната организация. И дали си заслужава да я подкрепим отново. Сериозните организации и инициатори на каузи обикновено сами се свързват с дарителите си (особено ако са ги подпомогнали с по-големи суми или ако го правят често) и им споделят какво се е случило с дарението им. Ако тези, на които сте дарили средства, не го направят, бъдете проактивни и вие потърсете тази информация. Може директно да се свържете с организацията или инициаторите на каузата и да ги попитате. А може да потърсите и косвени пътища да си намерите информация. Ако каузата е била истинска, а инициаторите й – сериозни, със сигурност ще са разгласили достатъчно добре какво се е случило и какви резултати са постигнали. Защото самите те знаят, че мълчанието ще означава следващия път да имат много по-големи проблеми с намирането на дарители и събирането на сумата, която им е необходима. А никоя истинска кауза и сериозна организация няма да рискува да й се случи това.
И не на последно място – намерете вашата кауза, която да подкрепяте дългосрочно. Така ще сте сигурни, че тя е истинска, познавате хората, които работят за нея, и виждате резултатите, които постигате – година след година.
Мариана Петрова е „момиче с кауза”. Има над 15-годишен опит в неправителствения сектор, работата по социални каузи и организирането на кампании. През последните повече от 5 години подпомага организации, неформални групи и индивидуални лица, които искат да подобрят ефективността от дарителската и доброволческата си дейност. Инициатор е на „Добри дела” – www.goodeeds.net, чиято цел е да свърже личностното и организационно развитие, личния и корпоративен брандинг с дарителството, доброволчеството и разказването на истории. Мариана твърдо вярва в доброто и в това, че всеки може да намери „своята” кауза. Стига само да има желание.
