Общество

30 години без Стената

От Ich bin ein Berliner на Кенеди, през Heroes на Дейвид Боуи, до Mr Gorbachеv, tear down that wall! на Роналд Рейгън

30 години без Стената

На 9 ноември 1989 г. един от най-уродливите символи на Студената война и идеологическото разделение на Европа рухва. Часове след наглед случайното изказване по време на пресконференция на представителя и неофициален говорител на източногерманските власти след оттеглянето на Ерих Хонекер – Гюнтер Шабовски, че ограниченията за придвижване между двете части на разделения Берлин отпадат, хиляди източноберлинчани нахлуват в Западен Берлин и започват да демонтират омразната стена.

Който е бил в столицата на Германия, знае, че градът пази спомена за своето разделение и днес. Макар стената да е почти напълно демонтирана, части от нея са запазени близо до Потсдамер Плац и р. Шпрее. Фрагменти от демонтираната стена, заедно с графитите, които от години украсяват запазената част на съоръжението, са вече с колекционерска стойност и се намират из цял свят, макар на някои места, като София например, да не е ясно какво е тяхното значение. Помним случая, когато при ремонта на градинката на НДК, където е поставен фрагмент от Стената, работници се опитаха да почистят парчето от графитите...

Строежът на Стената е започнал през 1961 г. и наглед невъзможното – да преградиш и разделиш един град на две части, да опънеш бодлива тел и да почнеш да стреляш по гражданите, които се опитват да преминат от другата страна, се случва. Известни са трагичните съдби на хиляди берлинчани, опитали се да преминат в Западната част, за да се съберат със семействата си или за да водят свободен живот. Стотици са застреляни при опит да преминат съоръженията, най-много през 60-те години.

С построяването си Стената превръща Западен Берлин в самотен анклав насред комунистическата ГДР и в символ на проспериращия Запад в очите на източногерманците. Западът оказва всякаква помощ на откъснатия град, през 1963 г. по време на посещението си в Берлин Кенеди изрича историческата фраза Ich bin ein Berliner, която става символ на тази подкрепа.

Години по-късно, през 1987 г., в рамките на своя Glass Spider Tour Дейвид Боуи прави легендарен концерт близо до Стената и предизвиква масови безредици в Източен Берлин. Според мнозина тези протести са първите от поредица бунтове, които в крайна сметка повалят стената. Шест дни след неговия концерт, по време на мемориална служба на Бранденбургската врата, Роналд Рейгън произнася една друга историческа реплика – Mr. Gorbachеv, open this gate. Mr. Gorbachеv, tear down this Wall! ("Мистър Горбачов, отворете тази врата! Мистър Горбачов, съборете тази стена!"). И въпреки че много други фактори също са оказали значение, приносът на Боуи е безспорен – след смъртта му през януари 2016 Германското външно министерство публикува в Туитър: Goodbye, David Bowie. You are now among #Heroes. Thank you for helping to bring down the #wall. ("Сбогом, Дейвид Боуи. Ти си сред Героите, благодарим ти, че помогна да бутнем Стената.").

След това концерти в Берлин правят Брус Спрингстийн (1988 г.), Дейвид Хаселхоф (1989 г.), Роджър Уотърс от Пинк Флойд (1990 г.).

По време на честванията на 26-годишнината от падането на Стената попаднах в Панорамата на Асиси, посветена на разделения от Стената Берлин. В специална сграда беше разположена най-впечатляващата 3D инсталация, която някога съм виждала и която пресъздаваше в реален размер едно берлинско кръстовище, Стената и двете части на Берлин. От едната страна – коли, бензиностанции, реклами, цветни хора и живот, а от другата – мрак и страх. По уредбата звучаха оригиналните записи на речите на Вили Брандт, Ерих Хонекер, Джон Кенеди, Роналд Рейгън. Беше неописуемо преживяване, което не може да бъде разказано с думи. Така, както и фактите не могат да опишат Стената, която отдавна е надраснала своята историческа обусловеност и се е превърнала в символ на разделението, което и днес, 27 години по-късно, отново застрашава Европа и Света.