Общество

332 милиона деца са прекарали последната година затворени в дома си

Поне 9 от 12 месеца между 4 стени

332 милиона деца са прекарали последната година затворени в дома си

Снимка: khamkhor/Pixabay

Поне едно от седем деца – или 332 милиона в цял свят – е стояло вкъщи най-малко девет месеца от началото на пандемията от Covid-19 съгласно задължителните или препоръчителните политики, прилагани повсеместно, излагайки на риск своето здраве и благосъстояние, предупреждава УНИЦЕФ.

Докато почти всички деца по света са живели под някаква форма на периодични затваряния през изминалата година, новият анализ на УНИЦЕФ, който използва данни от Oxford Covid-19 Government Response Tracker, идентифицира някои от най-трайните състояния вследствие на затварянията в световен мащаб.

Според анализа 139 милиона деца в цял свят са живели при задължителни изисквания за затваряне вкъщи в национален мащаб в продължение на поне девет месеца, тъй като

Covid-19 беше определен като пандемия точно преди една година – на 11 март 2020 г. 

От всички тези милиони деца се е изисквало да останат у дома с малки изключения – включително деца, живеещи в страни като Парагвай, Перу и Нигерия. Останалите от тези 332 милиона – т.е. 193 милиона – са живели при препоръчителни изисквания за затваряне вкъщи в национален мащаб за същия период от време.

"С блокадите в национален мащаб и свързаните с пандемията ограничения на движението годината беше дълга за всички нас и особено за децата", подчертава изпълнителният директор на УНИЦЕФ Хенриета Фор.

"Когато ден след ден сте далеч от приятелите и близките си хора и може би дори сте затворени вкъщи с насилник – това оказва значително влияние. За много деца това означава, че се чувстват уплашени, самотни, тревожни и загрижени за бъдещето си. Трябва да излезем от тази пандемия с по-добър подход към психичното здраве на децата и младежите и можем да започнем, като отделим на този  въпрос вниманието, което заслужава."

С навлизането на пандемията във втората й година въздействието върху психичното здраве и психосоциалното благосъстояние на децата и младежите започва сериозно да се усеща.

Дори преди пандемията децата и младежите носеха бремето на рисковете за психичното здраве.

Половината от всички психични разстройства се развиват преди 15-годишна възраст, а 75% – до ранната зряла възраст.

Мнозинството от 800 000 души, които умират в резултат на самоубийство всяка година, са млади хора, а самонараняването е третата водеща причина за смърт сред 15–19-годишните, с по-високи нива при подрастващите момичета.

По приблизителни изчисления в световен мащаб всяко четвърто дете живее с родител, който е с психично разстройство.

Вследствие на блокадите много от децата, които живеят в условия на насилие, лишаване от грижи или малтретиране вкъщи, са останали затворени с насилника си и без подкрепата на учители, по-далечни роднини и общността. Децата от уязвими групи от населението – като тези, които живеят и работят на улицата, децата с увреждания и децата, живеещи в условия на конфликт – рискуват техните нужди от подкрепа на  психичното здраве да бъдат пренебрегнати изцяло.

Според СЗО пандемията от Covid-19 е нарушила или спряла първостепенните услуги за психично здраве в 93% от страните по света, докато търсенето на подкрепа за психично здраве се увеличава.

На фона тези данни у нас учениците са първите, които хвърляме в битката срещу заразата и смело ограничаваме правото им на качествено образование и адекватни социални контакти. 

Училище след училище и населено място след населено място – все повече ученици ще бъдат отново изпратени вкъщи, пред екраните, за дистанционна форма на обучение. Въпреки че няколко пъти се твърдеше, че при покачване на случаите с Covid-19, ще се затварят последните "отворени" места, в крайна сметка първите мерки, които се взимат, са свързани с прекратяване на учебните занятия в клас и връщаме към обучението онлайн.

 

Първи удара поемат учениците