Дъщеря ми е на 5. Всеки ден по няколко пъти й се ядосвам, после неизменно си повтарям, че е точно такава, каквато трябва да бъде, и че аз нямам право да я моделирам според собствените си стереотипи или моментни виждания. Не, хора, децата не трябва да са послушни. Децата са личности, които следват свой път, имат свои потребности, виждат света по собствен начин. Улавям се дори, че често се уча от нея. Като например за това да не бързам заникъде, а да живея тук и сега. 

Eдна статия в мрежата класифицира четирите родителски стила. Дадени са в чист вид, но нерядко се срещат и в комбинации. Разпознахте ли се?

Прекалено спокойните родители

Те дават на децата си достатъчно свобода, за да изследват и изпробват нови неща. Оставят ги да решават собствените си проблеми, ръководени от максимата "нека децата са си деца".

Този тип родители са точно обратното на стереотипа "майка орлица". Те искат децата им да играят много, да се забавляват и да се учат от естествените последици на собственото си поведение.

Макар да е сигурно, че техният подход няма да потисне детското развитие, децата на прекалено спокойните родители е възможно да не получат достатъчно напътствия и практически тренировки. В резултат те не могат да усвоят всички умения, от които се нуждаят.