ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

40 дни след Милен: ще се осмелим ли да забравим?

40 дни след Милен: ще се осмелим ли да забравим?

Трети февруари 1959 г. В американската история тази дата е известна като The Day the Music Died. В самолетна катастрофа загиват Ричи Валънс, Бъди Холи, Дъ биг Бопър и пилотът на самолета. Загубата за света е толкова голяма, че Дон Маклейн увековечава изпълнителите в песен. 

Деветнадесети април 2020 г. Великден. В българската история тази дата няма да бъде запомнена като The Day the Journalism Died. В автомобилна катастрофа загина Милен Цветков. Загубата за България бе толкова голяма, че в продължение на две седмици името Милен Цветков фигурираше в публичното пространство, а продуцент, незабелязал съществуването му през двете години на медийна липса, го увековечи върху билбордовете по столичните булеварди.

40 дни след кончината на Цветков платната на билбордовете започват да избледняват. Вероятно някои от тях вече са заменени от пъстри реклами. Какво да се прави, времето е пари, а бизнесът трябва да се възстанови независимо от смъртта. Безсилни сме пред тази максима, дори някога да сме написали във Фейсбук „Аз съм Милен“. Безсилни сме и пред медийното заличаване на личностите, за които толкова много скърбим. 

The Day the Journalism Died е всеки един ден в българската действителност. Това е посланието, с което ни напусна Милен Цветков. Макар и никога да не е изрекъл тези думи, те бяха многократно потвърждавани от самия него и колегите му. Както и от онези, дръзнали да се самоопределят като негови колеги. За да преоткрием извода, бе необходимо журналистиката да преживее своя смъртоносен удар в задната броня, докато очаква зелената светлина на своето прераждане. Инцидентът извади на показ още много обществени недъзи. Смъртта на Милен не е обикновена.

Това е събирателен образ на социалната смърт на цялото общество, за която то само допринесе. Символична гибел, която има риск да се повтаря при всяко евентуално нейно забравяне.

Плашеща символика има и в това, че Милен загина навръх Великден. Сякаш е поредният учител, паднал в жертва в името на всеобщата трезвеност. Уроците му могат да бъдат усвоени само и единствено чрез неговата загуба. Тогава, когато най-сетне разбираме, че прожекторите на живота му угасват заедно с тези в студиото и със смяната на канала в ефирното му време.

Внезапното отстраняване на водещия след опит за опровергаване на фалшива новина, свързана с премиерското благосъстояние, бе първият пирон от разпятието на Милен далеч преди физическата му смърт. Студиото на „Часът на Милен Цветков“ от току-що ремонтирано се превърна в демонтирано. Сходна е съдбата на телевизионни водещи като Миролюба Бенатова, Генка Шикерова и други журналисти в големите медии с имена, които към днешна дата са банален синоним на уволнението. Те намериха своята „Алтернатива“, макар и с по един забит пирон, подобно на Цветков. Все факти, чието ежедневно цитиране е сведено до част от ежедневния пейзаж на проповедниците на свободната мисъл, които така и не желаят да прочетат публицистичен текст. 

Има и още...