44 часа

Скоро има избори. Аз, както винаги, знам за кого ще гласувам. После смятам да се наградя с концерта на Депеш. Но дотогава нямам намерение да загубя нито една секунда в гледане и слушане на безсмислени дебати, интервюта, срещи с избиратели, предизборни студия, речи, скандали. Нямам намерение да им подаря нито частица от вниманието си. Изчислила съм, че ако не чета по две статии и един пост на ден, не гледам половин предаване и не споря с една четвърт приятел средно, ще спестя около два часа дневно. Това, в оставащите около 22 дни, прави 44 часа.

Спестеното време по този начин време смятам да използвам за:

Садене на цветя на терасата.
Четене на някоя вълшебна книга. Новата на Елиф Шафак, мей би.
Готвене на поне едно много хубаво пролетно ядене на седмица.  Агнешко със спанак звучи добре като за начало…
Излизане с приятелки и говорене на страшни глупости.
Гримиране по някакъв нов начин. Например да се науча да си слагам очна линия.
Целуване.
Гушкане на дете.
И спане, спане, спане.

Защото времето е това, което правим от него.