На 13 март официално стана 1 година от въвеждането на първия локдаун у нас. И тази година посрещаме пролетта с ново затваряне, макар в началото ноември министър-председателят Бойко Борисов да заяви, че през март вече ще е „изправил“ държавата. Тогава той самият беше с коронавирус и под карантина, затова се включваше онлайн от дома си. „Няма да бъде затваряна държавата. Напротив, сега като ръководител се чувствам най-сигурен. Знам какво е първата седмица, какво е втората, кога е най-тежко", сподели на 12-ия ден от престоя си вкъщи Борисов.
„В началото затваряхме държавата, защото не знаехме какво е и това даде ефект. Сега знаем, че самодисциплината, грижата за другия, за себе си, само това ни спасява“, подчерта тогава той и увери, че държавата е подготвена за предстоящите месеци и „никой няма да остане гладен“. „Ваксините започват да излизат. Февруари, март, април ще изправя държавата“, обеща тогава министър-председателят.
В края на същия месец обаче вторият локдаун в страната беше факт – въпреки думите на Борисов. Затвориха училища, молове, игрални зали, казина, фитнес центровете. Сюжет, който разиграваме и днес, с тази разлика, че по време на третия локдаун ще затворят и големите магазини над 300 кв./м, в които по време на предишното затваряне се образуваха километрични опашки в разрез с всякакви ограничения за дистанция.
Противоречието на Борисов донякъде е обяснимо – още преди време на среща с металурзи той заключи мъдро: „Вие сте прости и аз съм прост, затова се разбираме“. Той не е експерт, затова свика експерти и формира Националният оперативен щаб, председателстван от генерал-майор проф. д-р Венцислав Мутафчийски – началник на Военномедицинската академия. В началото на пандемията се будехме и заспивахме с неговите брифинги, но щабът така и не успя да остане аполитичен.
Нещо повече – припокриването на политиката и лекарския дълг стана толкова дълбоко, че част от лекарите в момента съставляват листите на няколко различни партии. Вместо да се възкачи отвъд политическото говорене и да се позовава основно на медицината, щабът често залита в популистки изказвания и изпада в противоречия. Така взаимно изключващите се твърдения станаха задължителен елемент в борбата с пандемията у нас. Ето още няколко от тях:
За бързите тестове
Миналата година противоречията взеха такъв връх, че дори бе свикан алтернативен щаб на щаба – Медицински здравен съвет, чиято работа буквално беше да противоречи на НОЩ. Така изгря звездата на д-р Атанас Мангъров, пътеводната светлина на българските антиваксъри. Двете групи бяха на полярни мнения относно бързите тестове – според НОЩ те са несигурни, а по думите на проф. Тодор Кантарджиев „не стават за надзора на заболяването“.
Тогава Мангъров отвърна, че „независимо от мнението на кризисния щаб, ние трябва да положим усилие това тяхно мнение да бъде променено и тези тестове да започнат да се използват“. Търканията между щаба и съвета само допринесоха за ниското доверие на българските граждани в мерките за справяне с кризата, затова съветът бе разпуснат. И когато щаба нямаше с кого да си противоречи, започна да го прави със себе си.
Прочетете още на следващата страница
За маските
„Поех ангажимент да разпоредя на министъра на здравеопазването пред щаба. Трябва да задължим, който излиза навън или на обществено място без маска, да не се движи. Ако няма маска, може да си сложи шал. Надали има човек, който няма шал... щом се налага да излезе, ще си сложи някакъв вид предпазен шал“, заяви Борисов през април миналата година, когато носенето на маски стана задължително.
По-късно изискването остана само за затворени пространства, след това бе въведено и носенето на открити пространства при струпване на хора. Разбира се, шал или шлем не могат да ни предпазят така, както маска, но това бе прозряно чак през февруари тази година. На 1 февруари здравният министър обяви, че "от 1 февруари на закрити обществени места задължително ще се носят единствено маски за еднократна или многократна употреба".
За контрола
На 8 март тази година здравният министър Костадин Ангелов заяви „днес проведох среща с директорите на всички РЗИ в страната, Националния оперативен щаб и Националния ваксинационен щаб. Мнението на всички е, че ситуацията в страната е под контрол. Наш дълг е този контрол да продължи максимално дълго време“. Той отправи и критики към политиците, като призова „тази ситуация да не се използва за никакви политически цели и спекулации защото това е безотговорно държавническо поведение“. На следващия ден той обяви и че прекратява предизборната си кампания, защото мястото му е в министерството, където може да даде „най-много за постигането на общата ни мисия – да оставим COVID-19 в миналото и да продължим напред по-силни, по-мъдри, но най-вече здрави“.
Седмица по-късно министърът обяви третия локдаун с думите „може да изглеждаме непоследователни, но не сме. Всички решения, които взимаме, са основани само на науката и практиката - такива, каквито са навсякъде около нас”.
За ваксините
Временното ограничаване в употребата на АстраЗенека опропасти масовата ваксинация у нас. Това повдигна и друг важен въпрос – къде са ваксините на Файзер и Модерна? В началото на януари в интервю пред NOVA здравният министър е категоричен – „Масовата ваксинация ще започне в момента, в който имаме достатъчно количества ваксини. Ние следваме регулярните доставки, както са разписани в договора. Аз съм спокоен за българските граждани“. Очакваните доставки обаче не са изпълнени от фармацевтичните фирми и това доведе до криза в цяла Европа, особено у нас, след като стана ясно, че страната ни е поръчала прекалено малък брой ваксини. Оказва се, че тя не се е възползвала от пълната си квота при първоначалните поръчки... за да спести пари.
„Ако бяхме поръчали пълната квота, трябваше да платим 600 млн. лв. Изхождайки от желанието на хората да бъдат ваксинирани, при 7 млн. население, включително и децата, поръчахме толкова, че да бъдат достатъчни за всички желаещи. Ако бяхме поръчали цялото количество по квота, щеше да има въпроси това безстопанственост ли е, с тези пари, които сме дали, не можехме ли да купим хеликоптери, да оборудваме или построим болници“, заяви на 18 март здравният министър.
