ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

5 урока, които протестът трябва да си припомни

5 урока, които протестът трябва да си припомни

Снимки: Левена Лазарова

И преди сме били на този изпит. През 1990, 1997, 2013 г. Мислехме, че сме го взели, да, може би не с отличие, но поне сме минали. Уви! Днешната ситуация в България болезнено ни показва, че сме били скъсани. В изпита по дълг и отговорност - към демокрацията, достойния живот, справедливостта и бъдещето на децата ни. Пред примирените ни погледи, стаен гняв и вътрешна емиграция, мафията овладя родината ни. Корупцията задуши обществото и бизнеса, престъпната клика задуши медиите, превзе правосъдието, заплаши правовия ред и законност.

Какви са уроците от миналото, които ние, протестиращите днес, не трябва да забравяме, за да не се провалим отново?

Няма да успеем сами!

Днес е времето на обединението. И да, утре ще мислим какво да правим после и с кого да останем в партньорство и с кого не. Но днес е повече от ясно, че старите разделения нямат никакъв смисъл. Единственото разделение е по оста мафия - граждани. И гражданите можем да бъдем: дясно ориентирани софиянци, привърженици на БСП от Червен бряг, уморени идеалисти от центъра на столицата или патриотично настроени жители на Самоков. Прав е президентът Радев в твърдението си, че мафията успя да направи невъзможното - да обедини необединимите. Ръка можем да подадем и на привържениците на Герб, те са наши съграждани, които поради страх, липса на избор или най-лошото – сделка с дявола, са на страната на най-силния от години политически субект в страната. Да, мнозина ще се погнусят, но както каза някой наскоро – първо сме хора, после – българи, после – граждани и най-накрая – политически ориентирани...

От Запад никой няма да ни помогне

През протестите през 1990 и 1997 г. погледите ни бяха обърнати на Запад, а чужди медии крачеха по площадите, за да уловят пробуждането на демокрацията в нашия край на Европа. Сега, когато сме членове на ЕС и Бойко Борисов открито разчита на подкрепата на ЕНП и редица европейски лидери, реакцията на някои от тях ни кара да се съмняваме в искрената им загриженост за доброто на българските граждани и опазването на демокрацията и правовия ред. Безпощадно ясно е, че ще трябва да се оправяме сами, дори ако това означава да предадем на западните лидери урок по нетърпимост към всякакви задкулисни договорки и затваряне на очите пред корупцията и срастването на мафия и държава.

Не трябва да позволяваме да ни разделят

Неуспялата акция с автобусите на ДПС в Росенец показва, че този урок вече сме го усвоили. Но не пречи да сме нащрек – те са прекалено добри в насъскването на едни граждани срещу други – софиянци срещу провинциалисти, бедни срещу богати, прости срещу умни и красиви, интелектуалци срещу работници и прочие похвати от арсенала на пропагандната машина на партия ГЕРБ и на другите диктатури, нейни първообрази. Последното разделение е на млади и стари, разделителна линия, която самите протестиращи начертаха и чрез която обвиняват предишните поколения, че са се провалили в опитите си да изградят нормална държава.
 

Простите послания и силни жестове работят

На площада сложните сценарии, опорни точки и политическа риторика трудно задържат интереса. Площадът помни и преповтаря простите и еднозначни действия, символичните жестове, истинските послания. Затова акцията на председателя на "Да, България“ Христо Иванов, общинския съветник на Демократична България в Бургас Димитър Йорданов и активиста от коалицията Ивайло Мирчев няма равна на себе си. Тази акция показа, че имаме нужда и от лидери. От жестове, от символи. Акцията на тримата в лодката каза повече, отколкото всички дългогодишни опити да се обясни отвратителното положение в страната. Тя мобилизира големия потенциал на отвратените гласоподватели и накара мнозина от тях да излязат на улицата в опит да спасят демокрацията.

Да не позволяваме да ни изтощят

Да не спираме да търсим нови и нови начини да протестираме. Мирните разходки от 2013 показаха, че с шеги и закачки по площадите нищо не се постига. Стачки, неподчинения, граждански акции – всичко трябва да е в арсенала на протеста. Трябва ни силна организация, а не хаотични движения. Последните призиви на "Отровното трио" - управляващ гражданския протест - показаха, че вървим в правилната посока. Аз лично вярвам, че ни трябват и лидери, макар мнозина да твърдят, че е рано за включване на политически фигури. Трябват ни и гласовете на интелектуалците и хората на изкуството. Дано ги чуваме все по-често!

 

Момиче с много имена – ако Левена ви е трудно, можете да я наричате Лена или Вени. Тези, които не чуват добре, може един-два пъти да се разминат и с Невена. Празнува имен ден на Цветница не защото така е решила, а защото баба й е от шопския край, където на „невен“ казват „левен“. За най-лесно – тя е Невена с „л“, но в никакъв случай не Невел...