Общество

5 урока, които протестът трябва да си припомни

И преди сме били на този изпит. През 1990, 1997, 2013 г. Мислехме, че сме го взели, да, може би не с отличие, но поне сме минали. Уви! Днешната ситуация в България болезнено ни показва, че сме били скъсани. В изпита по дълг и отговорност - към демокрацията, достойния живот, справедливостта и бъдещето на децата ни. Пред примирените ни погледи, стаен гняв и вътрешна емиграция, мафията овладя родината ни. Корупцията задуши обществото и бизнеса, престъпната клика задуши медиите, превзе правосъдието, заплаши правовия ред и законност.

5 урока, които протестът трябва да си припомни

Снимки: Левена Лазарова

И преди сме били на този изпит. През 1990, 1997, 2013 г. Мислехме, че сме го взели, да, може би не с отличие, но поне сме минали. Уви! Днешната ситуация в България болезнено ни показва, че сме били скъсани. В изпита по дълг и отговорност - към демокрацията, достойния живот, справедливостта и бъдещето на децата ни. Пред примирените ни погледи, стаен гняв и вътрешна емиграция, мафията овладя родината ни. Корупцията задуши обществото и бизнеса, престъпната клика задуши медиите, превзе правосъдието, заплаши правовия ред и законност.

Какви са уроците от миналото, които ние, протестиращите днес, не трябва да забравяме, за да не се провалим отново?

Няма да успеем сами!

Днес е времето на обединението. И да, утре ще мислим какво да правим после и с кого да останем в партньорство и с кого не. Но днес е повече от ясно, че старите разделения нямат никакъв смисъл. Единственото разделение е по оста мафия - граждани. И гражданите можем да бъдем: дясно ориентирани софиянци, привърженици на БСП от Червен бряг, уморени идеалисти от центъра на столицата или патриотично настроени жители на Самоков. Прав е президентът Радев в твърдението си, че мафията успя да направи невъзможното - да обедини необединимите. Ръка можем да подадем и на привържениците на Герб, те са наши съграждани, които поради страх, липса на избор или най-лошото – сделка с дявола, са на страната на най-силния от години политически субект в страната. Да, мнозина ще се погнусят, но както каза някой наскоро – първо сме хора, после – българи, после – граждани и най-накрая – политически ориентирани...

От Запад никой няма да ни помогне

През протестите през 1990 и 1997 г. погледите ни бяха обърнати на Запад, а чужди медии крачеха по площадите, за да уловят пробуждането на демокрацията в нашия край на Европа. Сега, когато сме членове на ЕС и Бойко Борисов открито разчита на подкрепата на ЕНП и редица европейски лидери, реакцията на някои от тях ни кара да се съмняваме в искрената им загриженост за доброто на българските граждани и опазването на демокрацията и правовия ред. Безпощадно ясно е, че ще трябва да се оправяме сами, дори ако това означава да предадем на западните лидери урок по нетърпимост към всякакви задкулисни договорки и затваряне на очите пред корупцията и срастването на мафия и държава.

Не трябва да позволяваме да ни разделят

Неуспялата акция с автобусите на ДПС в Росенец показва, че този урок вече сме го усвоили. Но не пречи да сме нащрек – те са прекалено добри в насъскването на едни граждани срещу други – софиянци срещу провинциалисти, бедни срещу богати, прости срещу умни и красиви, интелектуалци срещу работници и прочие похвати от арсенала на пропагандната машина на партия ГЕРБ и на другите диктатури, нейни първообрази. Последното разделение е на млади и стари, разделителна линия, която самите протестиращи начертаха и чрез която обвиняват предишните поколения, че са се провалили в опитите си да изградят нормална държава.
 

Простите послания и силни жестове работят

На площада сложните сценарии, опорни точки и политическа риторика трудно задържат интереса. Площадът помни и преповтаря простите и еднозначни действия, символичните жестове, истинските послания. Затова акцията на председателя на "Да, България“ Христо Иванов, общинския съветник на Демократична България в Бургас Димитър Йорданов и активиста от коалицията Ивайло Мирчев няма равна на себе си. Тази акция показа, че имаме нужда и от лидери. От жестове, от символи. Акцията на тримата в лодката каза повече, отколкото всички дългогодишни опити да се обясни отвратителното положение в страната. Тя мобилизира големия потенциал на отвратените гласоподватели и накара мнозина от тях да излязат на улицата в опит да спасят демокрацията.

Да не позволяваме да ни изтощят

Да не спираме да търсим нови и нови начини да протестираме. Мирните разходки от 2013 показаха, че с шеги и закачки по площадите нищо не се постига. Стачки, неподчинения, граждански акции – всичко трябва да е в арсенала на протеста. Трябва ни силна организация, а не хаотични движения. Последните призиви на "Отровното трио" - управляващ гражданския протест - показаха, че вървим в правилната посока. Аз лично вярвам, че ни трябват и лидери, макар мнозина да твърдят, че е рано за включване на политически фигури. Трябват ни и гласовете на интелектуалците и хората на изкуството. Дано ги чуваме все по-често!