ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

5+1 неща от миналото, които изобщо не ми липсват

5+1 неща от миналото, които изобщо не ми липсват

Доматите и краставиците

Има една тайна от социализма – не, не сме яли чиста и вкусна храна по време на социализма. Това са просто мили спомени от детството, защото детството се помни и на вкус. Баба с филията и чубрицата. И домата, ех, какъв домат. Манията на властта да подобри добивите и да го демонстрира като победа на строя, има своята цена. Препоръчвам ви книгата "СоцГурме". Изобщо не знам как нямаме трето ухо, заради социалистическото земеделие, когато с един домат бабите правеха по три салати. Не ми липсват доматите, краставиците, а освен това съм била и на бригада в консервен комбинат – не ми липсва дори и лютеницата. Всъщност аз оттогава не ям лютеница.   

Социалистическата екскурзия и ботушите посред лято

Жигула, палатка, багаж и 4 – 5 души в колата. Това беше представата на родителите ми за пътуване в чужбина. Да, бил е страшен купон, защото са били млади и освен че са виждали нещичко от света, са се сблъсквали с всякакви перипетии до Източен Берлин и обратно. На връщане, освен целия багаж, натоварили и нови шкафчета за банята, в които са скрили кубчета на Рубик за децата, а майка ми слиза от Жигулата с три ката дрехи и ботуши, защото просто няма как по друг начин да мине през границата. Моите родители могат да напишат книга: „Как преживяхме социализма и дори се смяхме“.

Целият този микс от мизерия, превърната в смешно приключение, създава илюзията за мил спомен, това е ясно. Но не си обяснявам как може да предизвика носталгия. Днес всички сме свободни да избираме приключенията си, нали?

Кореком

Ако не знаете какво е Кореком, питайте бабите. Нищо чудно да ви го обяснят така, че започне да липсва на някого. 

     А според вас... 

Какво разказва нашето летище за нашата държава?

Елена е щастливо градско момиче с много и разностранни интереси. Много е сериозна. Не съвсем. Постоянно редактира и започва наново. Не пуши, не пие. Чувства се вкъщи навсякъде, където има Wi-Fi. Повече от Елена можете да намерите във Фейсбук страницата  My Italian Days.