ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

6 истории от Сребреница, към които сме съпричастни

6 истории от Сребреница, към които сме съпричастни

Снимка: БГНЕС

През 1995 г. е извършено най-тежкото военно престъпление в Европа след Втората световна война. В град Сребреница и околностите са избити над 8000 души в рамките на гражданската война в Босна и Херцеговина. За своите деяния, обявени за геноцид от ООН, през 2016 г. е осъден Радован Караджич. А клането в Сребреница е ръководено от генерал Ратко Младич. Твърди се, че поне 2000 от убитите са на възраст между 13 и 24 години. За да бъдат прикрити, жертвите са били погребвани многократно. Телата от Сребреница се намират в 39 общи гроба. 

По време на конфликта Сребреница е обявена за зона за сигурност от ООН. Изпратен е военен контингент в състав от 600 леко въоръжени души. Това са холандските „сини каски“, чийто брой спада до 400. Те са обвинявани за своята безучастност в конфликта. Когато босненско-сръбските части нападат защитената зона, „сините каски“ освобождават контролните си постове без съпротива. Корпусът „Дрина“ превзема за 6 дни анклава и ограничава наземното разпространение на хуманитарна помощ. Международни организации доставят храни с хеликоптери. 

След като анклавът е превзет, жителите на Сребреница започват своето бягство. Разделят се на две части. Едната се състои от приблизително 15 000 мъже, които побягват през гората в опит да достигнат части на босненската армия. Във втората група има около 25 000 души, които остават в северните части на анклава, обкръжени от босненските сърби. Именно тези хора са подложени на терор и произволни екзекуции. Босненските сърби разделят мъжете от жените, като майките с деца и останалите жени са отведени с автобуси. Много от депортираните оцеляват. Но не и мъжете и младежите над 13-годишна възраст, останали в Сребреница. Онези, които не са били убити там, са били екзекутирани в Братунац. Оцелели няма. А групата, побягнала в гората, попада в засада. И тези хора са арестувани, отведени с камиони и разстреляни в линии. Масовите гробове се копаят веднага.

Темата стана особено популярна в последните дни. Спор предизвиква терминът „геноцид“, с който са несъгласни множество обществени личности в Сърбия и Босна и Херцеговина. Международни организации остро критикуват позициите на лидерите. Твърде възможно е разпалването на националистическите страсти при наличието на етнически конфликт, примесено с отричането на историята, да доведе до нови жестокости. 

А историите на оцелелите от клането са красноречиво свидетелство за извършените престъпления независимо от тяхната квалификация. Техните реакции са едни и същи дори и след повече от четвърт век. Когато жертвите разказват, се създава особена задушаваща атмосфера за всеки слушател или читател. Защото лицата на страданието се изразяват в наивно събраните в черни чували детски играчки, в надеждата за завръщане и във вкуса на една близалка, приготвена от любяща учителка. Вижте фрагменти от картината на оцеляването в следващите страници. Думите, които ще прочетете, принадлежат на хора с незапомнени имена, които ще останат завинаги някъде в дните на кошмара. Чувствата на разказвачите са толкова силни, че едва ли сълзите са техен подходящ израз, а тонът е равен, сякаш говорещ за смирение. Живите и метафорично безименни личности са скрити и дехуманизирани от статистики, където животът и смъртта са два взаимно противопоставящи се процента. Днес отричането е новата заплаха пред паметта за тях.

Има и още...

Аз съм Драго. Момче и хедонист от града. За мен в началото бе идеята, облечена в словото. Ето защо чрез думите ми се срещаме между редовете. В живота си пътувам между серии от грешки и непринудени моменти на почти пълно щастие, като тази странна съвкупност прави от мен един вечен ученик. Ако все още краткият ми живот беше урок, то в основата му е схващането ми, че всяко мое постижение е следств...