Общество

6 мита за раждането, които бяха разбити на пух и прах

Ако сега имах среща с няколко години по-младото си Аз, бих й казала тези много основни неща, за които да се подготви.

6 мита за раждането, които бяха разбити на пух и прах

Снимка: Josh Willink

Единственото общо между двете ми раждания беше, че завършиха със секцио. Като емоции и преживяване бяха доста различни. Заради това, че се случиха през четири години, заради това, че бяха в две различни държави, заради подкрепата, която имах първия път, а втория не, причините са много. Става ми наистина смешно, когато осъзная колко "заблудена" съм била относно раждането, преди да го изживея.

Първия път смятах, че съм достатъчно подготвена заради всички курсове, които бях посетила, заради книгите, които бях изчела, и заради усещането, че аз и тялото ми сме в идеален синхрон, така че когато моментът настъпи, всичко ще се случи прекрасно и естествено… До момента, в който водите ми не изтекоха и контракциите ми не се развиха скорострелно и много, много болезнено. Тогава осъзнах, че всъщност нищо не знам, и докато редувах крещене и дишане, в промеждутъците изобщо не провиждах появата на бебето, само се питах дали ще оцелея.

Години по-късно осъзнавам, че съм имала малко илюзорна представа за това как ще се случи всичко. И ако сега имах среща с няколко години по-младото си Аз, бих й казала тези много основни неща, за които да се подготви.

Раждането няма нищо общо с това да легнеш и да чакаш бебето да излезе

Първият и основен разбит на пух и прах мит беше, че всъщност раждането няма нищо общо с това да легнеш и да чакаш бебето да излезе. До голяма степен отдавам тази заблуда на филмите, в които жената лежи, напъва няколко пъти и бебето излиза.

Когато контракциите ми започнаха и най-накрая се озовах в родилна зала, последното, което можех да направя, бе да легна. За щастие, и никой не ме е карал. Сестрата ме разхождаше из стаята, окуражаваше ме да се движа, предлагаше ми да заемам всякакви нестандартни пози, но не и да легна по гръб.

При други обстоятелства раждането сигурно щеше да прогресира и в един момент все пак щях да заема легнала поза и да започна да "напъвам", но заради проблеми, които настъпиха след неколкочасови контракции, беше взето решение за секцио. След появата на Алекс, поставянето на упойката беше един от най-щастливите ми моменти.


Контракциите не са шега работа

Ако имах възможност да преживея всичко отново, щях да се фокусирам много повече върху справянето с контракциите, които определено подцених. Всички тези "смешни" сценки, в които бъдещите родители ходят на курсове, които да ги подготвят за раждането и на които мъжът държи ръката на жената, докато тя тренира дишане, всъщност... не са толкова смешни. Естествено, всяка жена има различен праг на болка и всяко тяло изживява този процес различно, но едва ли има жена, която да каже, че контракциите не са били ужасно болезнени. Въпросът е как се справяш с тях.

Дишането, нагласата, както и редица други фактори наистина играят огромна роля. Няма да коментирам варианта с упойките, вече знаем, че се разработват множество алтернативни варианти. Музика в родилната стая, на която да танцуваш, приглушена светлина, ароматни свещи, басейни, определени движения и масажи… Гледано отстрани, направо изглежда приятно и забавно, истината е, че всичко, което може да отклони вниманието от ужасяващата болка и да я направи по-поносима, е добре дошло.

При първото ми раждане стресът от бързо набиращите скорост и болезнени контракции, липсата на ясна представа какво ме очаква, са допринесли за това организмът ми да изпадне в шок и окситоцинът да е последното, което да мога да произведа, за да прогресира изобщо раждането. Затова постигането на максимално ниво на отпускане играе наистина ключова роля.


За или против присъствието на партньора по време на раждането

След зачеването на детето, присъствието на партньора по време на раждането ми се стори като един от най-романтичните елементи в целия процес, докато не се озовах в болницата и от идилична картинка присъствието на таткото всъщност не се превърна в кошмар. От най-любимия ми човек той за секунди се превърна в най-големия ми дразнител, който беше виновен за всичко. Че ме боли, че бебето не излиза, че не знам дали ще оцелея.

Човекът беше блед и треперещ, пред припадане от ужас, а последното нещо в онзи момент, което ми се искаше, беше да ме държи за ръка и да ми шепне романтични слова. Във филмите по принцип таткото отнася всички негативи и бива обвиняван за всичко кофти на света и може би това е единственото, за което ще се съглася с тях.

Но все пак когато настъпи заветният момент и посрещнеш малкото същество, мигът, в който видиш любимия ти човек да го държи в обятията си… Всичко се изпарява, за да се настанят най-прекрасните чувства на щастие и безкрайна любов. Оттам нататък тримата стоите и не можете да повярвате какво ви се е случило. А това е само началото на едно голямо приключение...


Какво усещам и преживявам физически

Друго основно нещо, за което бих се подготвила по-добре, са усещанията, през които преминава тялото. Например контракциите лесно могат да бъдат сравнени с болката при менструация, само че умножена по безкрай, а самото слизане на бебето по родовия канал създава натиск, който те кара да си мислиш, че всеки момент ще се наакаш (защо ли правят клизма?). Ясно е, че за да излезе бебето, цялото тяло преминава през един голям катаклизъм и всички тези усещания са напълно нормални. Въпросът е да се подготвиш психически за тях и да си наясно, че няма да бъде красиво и розово, а напротив, положението може да стане доста "messy".

За съжаление, така и не стигнах до финалната права, на която акушерката ти казва, че вижда главата и че вече сте много близо, ти просто трябва да дишаш и напъваш, защото преди това ми поставиха упойка и ме вкараха в операционната за секцио. Както една любима моя колежка също със секцио обича да казва: "Ние все едно не сме родили, това не е истинско раждане...".

Истинско, фалшиво… избутали сме го докъдето сме могли, важното е, че накрая сме държали щастливи и доволни децата в ръцете си. С болежки или не, накрая всичко е отминало. Както казват, след време забравяш и се подлъгваш да родиш отново, за да си припомниш цялата одисея, circle of life. :)


Тоо posh to push

Един старичък мит, който, предполагам, вече отдавна не е толкова актуален, но все пак ще спомена, е вярването, че да родиш секцио, е по-лесно, отколкото да родиш естествено. Пълна глупост и който го е казал, сигурно не е минавал през мъчителния процес на възстановяване.

Вярно е, че някои жени се изправят много бързо на крака и все едно не е било, а пък са си спестили куп мъчения. Но основното е, че секциото си е операция, и колкото и рутинна да е тя, все пак е операция и за тялото също е вид шок и изпитание.

Аз не бях от щастливките, които припкат два-три дни след това, а и двата пъти се измъчих страшно много с раздвижването и грижата за бебето през първите седмици. За щастие обаче, и това минава, като остава само един белег, който да напомня откъде се е появило милото ти дете.


Колко продължава раждането

Има жени, които раждат за два часа, но има и такива, които раждат два дни. Процесът наистина е индивидуален. Основното е хората, които са около жената в този момент, да й вдъхват доверие и спокойствие и да й осигурят всичко, от което тя има нужда: добра грижа и условия за това раждането да протече възможно най-естествено. А за колко време? Божа работа…

Прииска ли ви се да родите пак? :)