ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

6-те фази на ваксинационния план, написани със симпатично мастило

6-те фази на ваксинационния план, написани със симпатично мастило

Снимки: ВМА

Ако ваксинацията беше PR тест за правителството, то правителството се провали. Кампания за засилване на позитивните нагласи на населението спрямо имунизацията срещу Covid-19 нямаше. А ако е имало, то никой не е разбра. 

Или това всъщност е гениалното?

Дали пък този път успяха? По иновативен начин, без да си личи, че го правят, дори оставяйки впечатлението, че правят нещо, което е диаметрално противоположно, стратезите от Министерство на здравеопазването, НОЩ, НВЩ и джипката в крайна сметка постигнаха неимоверно засилен интерес към ваксините

Без да влиза в никакъв план, нито да е разписан в прословутите фази, изминалият уикенд се превърна в Дни на масово ваксиниране, опашки пред болниците за доза и селфита с разголени мишници или с картончета, упоменаващи датата за поставяне на втора доза или просто статуса "Ваксиниран".

Какво е записано с дребен шрифт (или със "симпатично" мастило) в Националния ваксинационен план, което убягваше на всички ни, а в крайна сметка проработи?

Нима не следяхме действията на Националния ваксинационен щаб (НВЩ) изкъсо и не се възмущавахме колко хаотични и неорганизирани са те? Що за изобретателен екип стои зад тази двупластова публична комуникация?

Ето някои от безспорните успехи в кампанията за масова ваксинация:

Съобразяваш всичко със звездите.

Нека най-тъмните периоди (когато няма ваксини в страната, няма информация за действието им, няма единодушие сред главните отговорни лица, няма ясен времеви диапазон кое кога ще се случи, на всеки му изглежда, че до него ще достигне шанс за ваксиниране някъде през 2033 г.) да бъдат по времето на ретрограден Меркурий. Така целият космос помага човек да се обърне към себе си, да огледа спотаените си страхове и да закопнее най-искрено да му бъде поставена ваксина.

Планираш "Големия ваксинационен уикенд" за дните, в които Меркурий тъкмо излиза от ретроградност и всички изпитват неудържим порив да свършат нещо смислено, а транспортът им идва навреме, комуникациите вървят, намеренията се осъществяват. 

Създаваш дефицит.

Нека през цялото време да изглежда, че ваксините са недостижим лукс, нещо, което само да ти падне – на секундата трябва да грабнеш, защото малцина имат този шанс, а при теб надали ще се повтори. 

"Имам човек във НАП"

Нищо не прави една стока, услуга или процедура толкова желана, колкото необходимостта човек да има връзки, за да се добере до нея. По същия начин действат и километричните опашки. Браво. 

Разчиташ още веднъж на звездите.

Този път – на родните коронавирус величия, какъвто е генерал Мутафчийски. Изпращаш го цяла събота и неделя да поставя ваксини и да се снима за Фейсбук с всеки възторжен, току-що ваксиниран, отговорен и търпелив при чакане по опашки българин. 

Разчиташ и на международното положение.

Съвсем ясно ти е, че локалните условия са доста по-маловажни за голяма част от населението, в сравнение с това как ще се влиза в Гърция и какви ще са условията за почивка и престой там. Спокойно може да неглижираш всичко, гърците вече се приближават към ковид паспортите, работата ти е свършена. 

Отчиташ невиждани резултати.

Ваксинираш с лекота 15 хил. души за два дни, отваряш денонощен кабинет, отваряш шампанското. Но без да наливаш на прясно ваксинираните. Те трябва да спазват въздържание за 24 часа. 

 

България се доверява на AstraZeneca, Германия – не

Деница Стефанова е повече момиче от града, отколкото журналист, въпреки че има 7-годишен опит зад гърба си в различни медии. Преди време решава да зареже професията и да започне да участва в нещата, които допреди само е отразявала с камера и микрофон или с диктофон и фотоапарат. Днес отново захваща познатите оръдия на труда плюс клавиатурата, за да ни покаже какво е научила от другата страна, да н...