ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

67-ият ден в годината

Текстът на Емил Джасим е публикуван преди една година, в бр. 4 на сп. Момичетата от града, което беше посветено на женската сила.

***

Наскоро ми се роди дъщеря. И освен безмерно щастлив, бях силно уплашен. Защото светът, в който живеем, хич не е справедлив към жените.

Като историк обаче се замислих дали пък нямаме изключителния късмет да живеем в онази част от света и в онова време, в които жените за пръв път са толкова овластени.

8-ми март е 67-ият ден в годината, В цял свят е посветен на Жената. Не на майката, колежката или учителката, както ще твърдят дълги години в СССР и подчинените им сателитни държави. Не е и на всички онези обособени от пола роли, които една жена може да има, а на Жената като пълноправен юридически и политически субект, получаваща достойно възнаграждение за труда си и равноправна на мъжете в строго юридически смисъл. А това хич не е малко.

Всичко започва на тази дата, на 67-ия ден през 1857 г. в Ню Йорк – град в Съединените американски щати, а не в Русия. Но за да стигнем дотам, трябва да извървим дълъг път…

Античната и средновековната жена е хем стока, хем богиня, хем някакъв правен субект

Връщайки се към историята на правата на жените, неизбежно започнах от началото на цивилизацията в Древна Месопотамия. Там жената в средата на второто хилядолетие пр. Хр. е едновременно и майка, и богиня, дори първото записано име на поет в световната история е на Енхедуанна – дъщерята на цар Саргон и жрица в древния град Ур. Жената има право да предприема търговски начинания, да наследява или да притежава собственост и дори има право да свидетелства в съда.

По сходен начин стои въпросът и в Древния Египет, като възможните ограничения били по-скоро плод на различния социален статус, а не на половата принадлежност, но основната социална роля на жената все така била да бъде майка.

В същата тази Древна Гърция, която е еталон за демократичност, до Архаическата епоха (кр. на VI в. пр. Хр.) жените са пълноправни членове на обществото, което е ясно отразено в митологията. Амазонките са жени-воини, богините могат и знаят много, а и простосмъртните жени не се дават. Но след голямата промяна в елинското общество жената става на практика собственост на мъжа. В т.нар. Класическа епоха жената не притежава личностна идентичност извън тази на своя попечител (баща, брат или съпруг). Тя е част от ойкоса (дома) и е собственост на кириоса (господаря). В класическа Атина тя няма право да заведе жалба, за да води съдебен процес, нито да бъде свидетел – за всичко вместо нея се явява нейният попечител. Образованието е достъпно само за най-богатите момичета, и то далеч не със същата учебна програма като момчетата – момичетата били учени само на основни умения, свързани с домакинството. Не е изненада, че в това общество жените не само нямали право да участват в решаването на съдбините на родината си чрез гласуване, ами и изобщо не били допускани до каквото и да е политическо участие.

По-късно, в Елинистическата епоха Аристотел заявява, че жените ще донесат само безредие на света, затова трябва да бъдат отделени от обществото, както се и случва в предвестника на харема – древногръцкия гюнайкион, където живеели жените в къщата.

Не всички древни елини приемали по този начин жените – философите от стоическата и циническата (киническата) школа вярвали, че мъже и жени не само трябва да се обличат еднакво, ами и да получават същото образование. Тези техни представи се основавали на идеята, че полово обоснованото социално неравенство е в противоречие именно на природните закони – аргумент, точно обратен на този, ползван от привържениците му дори днес. 

Какво се случва в Рим, прочетете на следващата страница...