Автор на текста е историкът Емил Джасим. Текстът е публикуван първо в брой 4 на списание Момичетата от града.

Преди няколко години ми се роди дъщеря. И освен безмерно щастлив, бях силно уплашен. Защото светът, в който живеем, хич не е справедлив към жените.

Като историк обаче се замислих дали пък нямаме изключителния късмет да живеем в онази част от света и в онова време, в които жените за пръв път са толкова овластени.

8-ми март е 67-ият ден в годината, В цял свят е посветен на Жената. Не на майката, колежката или учителката, както ще твърдят дълги години в СССР и подчинените им сателитни държави. Не е и на всички онези обособени от пола роли, които една жена може да има, а на Жената като пълноправен юридически и политически субект, получаваща достойно възнаграждение за труда си и равноправна на мъжете в строго юридически смисъл. А това хич не е малко.

Всичко започва на тази дата, на 67-ия ден през 1857 г. в Ню Йорк – град в Съединените американски щати, а не в Русия. Но за да стигнем дотам, трябва да извървим дълъг път…

Античната и средновековната жена е хем стока, хем богиня, хем някакъв правен субект

Връщайки се към историята на правата на жените, неизбежно започнах от началото на цивилизацията в Древна Месопотамия. Там жената в средата на второто хилядолетие пр. Хр. е едновременно и майка, и богиня, дори първото записано име на поет в световната история е на Енхедуанна – дъщерята на цар Саргон и жрица в древния град Ур. Жената има право да предприема търговски начинания, да наследява или да притежава собственост и дори има право да свидетелства в съда.

По сходен начин стои въпросът и в Древния Египет, като възможните ограничения били по-скоро плод на различния социален статус, а не на половата принадлежност, но основната социална роля на жената все така била да бъде майка.

В същата тази Древна Гърция, която е еталон за демократичност, до Архаическата епоха (кр. на VI в. пр. Хр.) жените са пълноправни членове на обществото, което е ясно отразено в митологията. Амазонките са жени-воини, богините могат и знаят много, а и простосмъртните жени не се дават. Но след голямата промяна в елинското общество жената става на практика собственост на мъжа. В т.нар. Класическа епоха жената не притежава личностна идентичност извън тази на своя попечител (баща, брат или съпруг). Тя е част от ойкоса (дома) и е собственост на кириоса (господаря). В класическа Атина тя няма право да заведе жалба, за да води съдебен процес, нито да бъде свидетел – за всичко вместо нея се явява нейният попечител. Образованието е достъпно само за най-богатите момичета, и то далеч не със същата учебна програма като момчетата – момичетата били учени само на основни умения, свързани с домакинството. Не е изненада, че в това общество жените не само нямали право да участват в решаването на съдбините на родината си чрез гласуване, ами и изобщо не били допускани до каквото и да е политическо участие.