Общество

67-ият ден в годината

Всъщност именно възпоменанието на петдесетата годишнина на бруталната саморазправа през 1857 г. с шивачките от Ню Йорк, което е извършено през 1907 г. пак там, дава начало на поредица от протести на тази дата, като най-големият е през 1909 г. и успява да изкара на улицата в десетки страни над милион жени, които демонстрират за равноправие. Тогава се появява и слоганът „Правата на жените са човешки права!“.

67-ият ден в годината

Автор на текста е историкът Емил Джасим. Текстът е публикуван първо в брой 4 на списание Момичетата от града.

 

Преди няколко години ми се роди дъщеря. И освен безмерно щастлив, бях силно уплашен. Защото светът, в който живеем, хич не е справедлив към жените.

Като историк обаче се замислих дали пък нямаме изключителния късмет да живеем в онази част от света и в онова време, в които жените за пръв път са толкова овластени.

8-ми март е 67-ият ден в годината, В цял свят е посветен на Жената. Не на майката, колежката или учителката, както ще твърдят дълги години в СССР и подчинените им сателитни държави. Не е и на всички онези обособени от пола роли, които една жена може да има, а на Жената като пълноправен юридически и политически субект, получаваща достойно възнаграждение за труда си и равноправна на мъжете в строго юридически смисъл. А това хич не е малко.

Всичко започва на тази дата, на 67-ия ден през 1857 г. в Ню Йорк – град в Съединените американски щати, а не в Русия. Но за да стигнем дотам, трябва да извървим дълъг път…

Античната и средновековната жена е хем стока, хем богиня, хем някакъв правен субект

Връщайки се към историята на правата на жените, неизбежно започнах от началото на цивилизацията в Древна Месопотамия. Там жената в средата на второто хилядолетие пр. Хр. е едновременно и майка, и богиня, дори първото записано име на поет в световната история е на Енхедуанна – дъщерята на цар Саргон и жрица в древния град Ур. Жената има право да предприема търговски начинания, да наследява или да притежава собственост и дори има право да свидетелства в съда.

По сходен начин стои въпросът и в Древния Египет, като възможните ограничения били по-скоро плод на различния социален статус, а не на половата принадлежност, но основната социална роля на жената все така била да бъде майка.

В същата тази Древна Гърция, която е еталон за демократичност, до Архаическата епоха (кр. на VI в. пр. Хр.) жените са пълноправни членове на обществото, което е ясно отразено в митологията. Амазонките са жени-воини, богините могат и знаят много, а и простосмъртните жени не се дават. Но след голямата промяна в елинското общество жената става на практика собственост на мъжа. В т.нар. Класическа епоха жената не притежава личностна идентичност извън тази на своя попечител (баща, брат или съпруг). Тя е част от ойкоса (дома) и е собственост на кириоса (господаря). В класическа Атина тя няма право да заведе жалба, за да води съдебен процес, нито да бъде свидетел – за всичко вместо нея се явява нейният попечител. Образованието е достъпно само за най-богатите момичета, и то далеч не със същата учебна програма като момчетата – момичетата били учени само на основни умения, свързани с домакинството. Не е изненада, че в това общество жените не само нямали право да участват в решаването на съдбините на родината си чрез гласуване, ами и изобщо не били допускани до каквото и да е политическо участие.


По-късно, в Елинистическата епоха Аристотел заявява, че жените ще донесат само безредие на света, затова трябва да бъдат отделени от обществото, както се и случва в предвестника на харема – древногръцкия гюнайкион, където живеели жените в къщата.

Не всички древни елини приемали по този начин жените – философите от стоическата и циническата (киническата) школа вярвали, че мъже и жени не само трябва да се обличат еднакво, ами и да получават същото образование. Тези техни представи се основавали на идеята, че полово обоснованото социално неравенство е в противоречие именно на природните закони – аргумент, точно обратен на този, ползван от привържениците му дори днес.

В Рим ситуацията била малко по-сложна, но не по-малко патриархална. Жената например хем имала право да получава наследство наравно с братята си, хем обаче имала и попечител. Хем не можела да заема държавен пост официално, хем имало римски матрони, които дърпали конците на римската политика умело чрез брачните си партньори или чрез децата си. По време на империята жени били дори изобразявани на монети – право, което до онзи момент било запазено изрично само за мъжете. В същото време жените не били допускани да свидетелстват в съда, което се приема за един от основните белези на признаването на жената като личност.

И все така жената била възприемана изключително като инструмент за разплод, а не като равнопоставена на мъжа личност със своите мечти и стремежи. Това донякъде се доказва от факта, че в кратък период при управлението на Октавиан Август съществува възможността за ius trium liberorum — Законното право на три деца, според което раждането на три деца давало на носителката символични почести и възможността да няма попечител от мъжки пол.

Във Византия, а и в останалата част от средновековна Европа жените остават под политическата и социалната власт на мъжете. Представата, че жените, които не са проститутки или по някакъв начин част от бизнеса със забавления, трябва да бъдат изцяло забулени, се разпространява из целия континент, независимо от нарастващите през вековете разлики между православни и католици. Развод могат да изискват само и единствено мъжете, а политическо участие извън познатата римска схема е напълно невъзможно. Жените през Средновековието, както и в Античността, не „работят“ друго, освен да се грижат за децата и дома, а в краен случай стават и жрици/монахини. Ако изберат последната опция, то със сигурност трябва да спазват строг целибат, т.е. да се въздържат сексуално на всяка цена.


Християнска Европа наследява патриархалното отношение към жената най-вече през ап. Павел. Той нееднократно заявява водещата роля на мъжа в семейните отношения и по този начин конституира религиозно половото неравенство. При появата пък на исляма се получава парадокс – смятани днес с основание за силно ограничаващи жените, между 610 и 661 г. ранните ислямски закони значително разширяват правата им в сравнение с тяхното положение през езическата епоха преди това. Например се забранява убиването на новородени момичета, което и до днес се практикува в някои общности. И макар да се забелязва напредък спрямо предната епоха, днес базираните на исляма закони в повечето арабо-мюсюлмански страни все още приемат жената за половин свидетел в съда, все още е налична институцията на попечителя и все още жените са принуждавани или възпитавани в това да бъдат напълно покрити от глава до пети.

Скритата еманципация и победата

В края на средните векове, а после и през епохата на Ренесанса жената  е или идеал за красота, или вещица, или майка/съпруга/домакиня едновременно. Всичко това обаче не означава, че тя добива повече политически или юридически права. Из цяла Европа законовият статут на жените е организиран изцяло около техния брачен статус, като бракът е най-значимият фактор при ограничаването на женската автономия. Обичаите, писаните закони и юридическата практика не само ограничават индивидуалните свободи, но и не позволяват на неомъжени или овдовели жени да заемат каквито и да е публични длъжности под предлог, че някой ден могат да се омъжат.

В историята жените, които упражняват властта от най-високо място –  древноегипетските Хатшепсут и Нефертити, елинистическата Клеопатра, кралица Елизабет I и после кралица Виктория във Великобритания, императрица Екатерина II Велика в Русия и всички останали жени с власт – са по-скоро изключение, което потвърждава правилото.

Защото независимо от тези светли образци например до ХIХ век съпрузите в Англия са на практика „собственици“ на децата, имат право на пълен контрол върху имуществото на съпругите си, а изнасилването било законово невъзможно в рамките на брака.

И така без големи промени в юридическия статут  на жените стигаме до онази случка от началото на този текст, която обръща хода на историята… Голямата промяна започва в Съединените американски щати, когато в Ню Йорк на 67-ия ден от 1857 г., т.е. на 8 март, жените от шивашки и текстилни предприятия излизат на протест срещу лошите условия на труд и ниските заплати. Работничките са атакувани и разпръснати от полицията. Две години по-късно, пак през март, тези жени създават своя първи работнически синдикат и започват бавно и методично да си търсят правата.


Вдъхновени от тях са суфражетките, които през 1903 г. създават Женския обществен и политически съюз.  Световният ден на жената, постигнатите през последните 100 години права биха били напълно невъзможни без движението на суфражетките, борещи се за правото на жените да гласуват – първо във Верикобритания, а после и в останалата част на западния свят.

Водените от Емелин Панкхърст жени извършват множество радикални действия, за да привлекат вниманието на обществото и да се противопоставят на британското правителство в отказа му да даде политически права на жените. Първоначално те се борят за suffrage (английската дума за активно избирателно право), а чак след като го получават, започва борбата за пасивното избирателно право – да може да бъдат избирани. Неведнъж те проявяват публично неподчинение, без да се страхуват да влязат в директна конфронтация със силите на реда, а най-шокиращо е влизането на Емили Дейвисън на пистата на хиподрума, където на 4 август 1913 г. е сгазена от коня на тогавашния крал Джордж V.

Всъщност именно възпоменанието на петдесетата годишнина на бруталната саморазправа през 1857 г. с шивачките от Ню Йорк, което е извършено през 1907 г. пак там, дава начало на поредица от протести на тази дата, като най-големият е през 1909 г. и успява да изкара на улицата в десетки страни над милион жени, които демонстрират за равноправие. Тогава се появява и слоганът „Правата на жените са човешки права!“.

В хода на Студената война сто години по-късно съветски историци се опитаха безуспешно да докажат, че протестът от 1857 г. не се е случил и всичко е започнало с дейността на социалистките Клара Цеткин и Роза Люксембург.

 

Политическите права на жените не само не са даденост, но и все още има твърде много места по света, в които жените са обезправени.

В много от страните от Близкия изток, както и в Турция, съвременният политически ислям отнема ежедневно малко по малко правата на всички граждани и още повече правата на онези сред тях, които са жени.

Извън комунистическо-съветската глупост, че това е Ден на майката, това е международен ден на оправèната (а не на опрàвената) жена и е добре да не забравяме тъкмо това.

 

Честит празник, момичета!