ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

67-ият ден в годината

67-ият ден в годината

По-късно, в Елинистическата епоха Аристотел заявява, че жените ще донесат само безредие на света, затова трябва да бъдат отделени от обществото, както се и случва в предвестника на харема – древногръцкия гюнайкион, където живеели жените в къщата.

Не всички древни елини приемали по този начин жените – философите от стоическата и циническата (киническата) школа вярвали, че мъже и жени не само трябва да се обличат еднакво, ами и да получават същото образование. Тези техни представи се основавали на идеята, че полово обоснованото социално неравенство е в противоречие именно на природните закони – аргумент, точно обратен на този, ползван от привържениците му дори днес.

В Рим ситуацията била малко по-сложна, но не по-малко патриархална. Жената например хем имала право да получава наследство наравно с братята си, хем обаче имала и попечител. Хем не можела да заема държавен пост официално, хем имало римски матрони, които дърпали конците на римската политика умело чрез брачните си партньори или чрез децата си. По време на империята жени били дори изобразявани на монети – право, което до онзи момент било запазено изрично само за мъжете. В същото време жените не били допускани да свидетелстват в съда, което се приема за един от основните белези на признаването на жената като личност.

И все така жената била възприемана изключително като инструмент за разплод, а не като равнопоставена на мъжа личност със своите мечти и стремежи. Това донякъде се доказва от факта, че в кратък период при управлението на Октавиан Август съществува възможността за ius trium liberorum — Законното право на три деца, според което раждането на три деца давало на носителката символични почести и възможността да няма попечител от мъжки пол.

Във Византия, а и в останалата част от средновековна Европа жените остават под политическата и социалната власт на мъжете. Представата, че жените, които не са проститутки или по някакъв начин част от бизнеса със забавления, трябва да бъдат изцяло забулени, се разпространява из целия континент, независимо от нарастващите през вековете разлики между православни и католици. Развод могат да изискват само и единствено мъжете, а политическо участие извън познатата римска схема е напълно невъзможно. Жените през Средновековието, както и в Античността, не „работят“ друго, освен да се грижат за децата и дома, а в краен случай стават и жрици/монахини. Ако изберат последната опция, то със сигурност трябва да спазват строг целибат, т.е. да се въздържат сексуално на всяка цена.