От момента, в който станах майка, постоянно се връщам назад в годините и си припомням начина, по който ние имахме щастието да изживеем пълноценно най-хубавия период от живота си – детството. Щастлива съм, че нашето поколение имаше невероятния късмет да расте в едно друго време – времето на спокойствието, на игрите навън и на свободата да се забавляваме самостоятелно без надзора на родителите си. Израснали на улицата, ние имахме постоянна връзка с приятелите си. В устрема си да измисляме всевъзможни забавления, развихме въображението си и успяхме да открием своя начин да се справяме сами с предизвикателствата на живота. За съжаление, сега това не е възможно, времената са различни и, дори и да искаме, не можем да пуснем децата си сами навън. Днес нашите момчета и момичета прекарват повече време пред компютъра и малкия екран отколкото навън; живеейки в друго време, те растат под постоянен родителски надзор.

Типичните за нашето детство игри отдавна са забравени и почти никой не е в състояние да си припомни правилата им, за да им вдъхне нов живот. Виждали ли сте скоро някой да играе на ластик, въже, ръбче, народна топка, стражари и апаши, кър, топчета? Аз не съм. Единствената игра, която виждам и до днес, е дамата. Но останалите са напълно непознати на децата ни. Лично аз не мисля, че те са изгубили своя чар. Вярвам, че тези игри са неостаряващи и всяко дете би се радвало и забавлявало искрено с тях. Просто трябва да ги покажем на децата си и те сами ще се запалят по тях. А да не забравяме и положителния ефект, който тези игри биха имали върху физическите, двигателните и координационните способности на децата. За съжаление, сред малчуганите все по-често се забелязват болести, напълно неестествени за тяхната възраст, като затлъстяване и диабет.

С помощта на свои приятели подготвих за вас правилата на седем от любимите си игри от детството. Нека да си ги припомним.

Игра на ластик

Детска игра, която се играеше предимно от момичета. Може да се играе от три или четири деца. Когато са три, всяко играе само за себе си; когато са четири, играят по двойки. Децата скачат между опънат от други две деца ластик по предварително определени правила. В такт с подскоците се казват различни стихове, понякога във вид на песнички. Има определени степени на височината на ластика. Първа степен е на нивото на глезените на двамата играчи, втора - на прасците, трета - на нивото на коленете, четвърта - под дупето, пета - на талията, шеста - под мишниците, седма - на врата, осма - зад и над ушите, девета - ластикът се държи с ръце върху главата, десета - ластикът се държи с изпънати и вдигнати нагоре ръце. Когато ръстът на играчите е различен, ластикът се нагажда според ръста на скачащия, т.е. степента на вдигнатост на ластика се определя по него. При грешка, дължаща се на мърдане от страна на държащите ластика деца, следва повторение отначало.