Общество

7 любими игри от нашето детство

От момента, в който станах майка, постоянно се връщам назад в годините и си припомням начина, по който ние имахме щастието да изживеем пълноценно най-хубавия период от живота си.

7 любими игри от нашето детство

От момента, в който станах майка, постоянно се връщам назад в годините и си припомням начина, по който ние имахме щастието да изживеем пълноценно най-хубавия период от живота си – детството. Щастлива съм, че нашето поколение имаше невероятния късмет да расте в едно друго време – времето на спокойствието, на игрите навън и на свободата да се забавляваме самостоятелно без надзора на родителите си. Израснали на улицата, ние имахме постоянна връзка с приятелите си. В устрема си да измисляме всевъзможни забавления, развихме въображението си и успяхме да открием своя начин да се справяме сами с предизвикателствата на живота. За съжаление, сега това не е възможно, времената са различни и, дори и да искаме, не можем да пуснем децата си сами навън. Днес нашите момчета и момичета прекарват повече време пред компютъра и малкия екран отколкото навън; живеейки в друго време, те растат под постоянен родителски надзор.

Типичните за нашето детство игри отдавна са забравени и почти никой не е в състояние да си припомни правилата им, за да им вдъхне нов живот. Виждали ли сте скоро някой да играе на ластик, въже, ръбче, народна топка, стражари и апаши, кър, топчета? Аз не съм. Единствената игра, която виждам и до днес, е дамата. Но останалите са напълно непознати на децата ни. Лично аз не мисля, че те са изгубили своя чар. Вярвам, че тези игри са неостаряващи и всяко дете би се радвало и забавлявало искрено с тях. Просто трябва да ги покажем на децата си и те сами ще се запалят по тях. А да не забравяме и положителния ефект, който тези игри биха имали върху физическите, двигателните и координационните способности на децата. За съжаление, сред малчуганите все по-често се забелязват болести, напълно неестествени за тяхната възраст, като затлъстяване и диабет.

С помощта на свои приятели подготвих за вас правилата на седем от любимите си игри от детството. Нека да си ги припомним.

Игра на ластик


Детска игра, която се играеше предимно от момичета. Може да се играе от три или четири деца. Когато са три, всяко играе само за себе си; когато са четири, играят по двойки. Децата скачат между опънат от други две деца ластик по предварително определени правила. В такт с подскоците се казват различни стихове, понякога във вид на песнички. Има определени степени на височината на ластика. Първа степен е на нивото на глезените на двамата играчи, втора - на прасците, трета - на нивото на коленете, четвърта - под дупето, пета - на талията, шеста - под мишниците, седма - на врата, осма - зад и над ушите, девета - ластикът се държи с ръце върху главата, десета - ластикът се държи с изпънати и вдигнати нагоре ръце. Когато ръстът на играчите е различен, ластикът се нагажда според ръста на скачащия, т.е. степента на вдигнатост на ластика се определя по него. При грешка, дължаща се на мърдане от страна на държащите ластика деца, следва повторение отначало.


"Е-ма е-са е-са са, е-са са о пи-пи-а"

Начална позиция, странично на ластика; степен - от четвърта до десета; разстоянието между ластиците е минимум една педя; краката последователно преминават в такт с броеницата първо единия и после другия ластик и следва "завръщане" към изходна позиция, като може играчът да се завърти на 180° при "излизането" от ластиците на четвъртия такт. До шеста позиция няма право да използва ръка, за седма и осма се уговаря дали може да си помага веднъж или два пъти, за девета и десета позиция се позволява помощ с ръка (т.е. с ръка се снижава нивото на ластика, за да може кракът да го прескочи по-лесно).


Скачане на въже

Тук нещата са сравнително лесни като правила. Може да се играе по двойки и самостоятелно. Децата скачат над въжето, което се върти ритмично от други две деца по предварително определени правила. Целта е скачащото дете да не се спъва във въжето и да направи максимален брой последователни подскока. Често с напредването на уменията на децата те започват да правят различен тип подскоци (на един крак, на два, на ръце, завъртания и др.).

Скачането на въже е изключително добър спорт, който доказано развива:

- координацията;
- подвижността;
- бързината;
- работата с краката;
- издръжливостта.


Народна топка

Детска игра на открито, при която играчите се опитват да уцелят с топка други играчи и да избегнат да бъдат уцелени. Има различни варианти на играта, едни от които са голямата и малката народна топка.

Играе се от 4, 6, 10 и повече участници, които се разделят на два отбора. Всеки отбор избира свой консул и заема предварително уточнената половина от игралното поле. Консулите застават зад крайната линия на противниковия отбор. Правото на топка се определя чрез жребий. Целта на всеки отбор е да улучи и извади от игра противниковите играчи. Ударен, но неуспял да хване топката, отива зад крайната линия на своя консул. Ако топката остане в игралното поле на ударения, то правото да продължи играта има неговият отбор. При напускане на топката извън очертанията на игрището консулът хваща и цели. Преди стрелба участниците трябва да прехвърлят един или три пъти (да си подават топката с консула). След това топката се пуска по земята не много силно и се оставя да премине през цялото поле на противника. Който я докосне, излиза от игра или се брои точка за противниковия отбор. След като всички играчи от даден отбор са уцелени и са извън полето, се избира един от уцелените да е консул, а старият консул влиза в полето. Играта приключва, когато и консулът е уцелен.


Кър

Играта се играе върху разчертан върху асфалт или плочки чертеж. В нея участват два отбора с неопределен, но равен брой играчи, разположени в поле №1 и поле №2. Целта е някой от отбора да успее да излезе през коридора извън чертежа, да влезе в противниковия коридор и да настъпи с крак триъгълника в ъгъла на противниковото поле, извиквайки "кър" (съответно "бум", "ура" или "шмайзер"). Докато минава по коридорите, играчът няма право да стъпва върху линия или извън чертежа, защото така изгаря, т.e. излиза от играта. Играчите от противниковия отбор - от своето поле или вече излезли извън чертежа, могат да го дърпат или блъскат, за да настъпи линия или да излезе извън чертежа. Когато играчът се намира в незатворения кръг, наречен "бомба", никой не може да го дърпа или блъска. Също така и излезлите извън чертежа играчи от противниковите отбори не могат да се блъскат взаимно вътре.

Страхотна игра, но изключително опасна. Спомням си десетки инциденти и травми, свързани с нея.


Игра на топчета

грата има много версии по света. Един начин за игра е да се начертае кръг с пръчка в пясъка, и отделните играчи да се редуват и със своето топче да се опитат да избутат топчетата на другите от кръга. Друг начин е да се издълбае дупка в пясъка или земята и да се правят опити да се вкара топчето в дупката, като междувременно се елиминират топчетата на другите играчи. При трети вариант целта на играта е да се уцелят и "пленят" противниковите топчета, като така те преминават от едни в други ръце и сменят собственика си. Четвърти вариант е да се целят заложени топчета, като може да се цели и топчето на противника.


Стражари и апаши

Играе се от 4 и повече деца. Избира се едно дете, което брои до 10 със затворени очи. Другите деца си избират произволно по един предмет. Всички предмети се трупат пред този, който брои, без той да вижда кой какво е дал. Неговата роля е да определи безпристрастно кое дете да е апаш и кое - стражар, въз основа на предметите. В купчината от предмети има един предмет, който е определен и за него от едно от другите деца, за да може и той да се включи в един от отборите. Стражарите броят до 10, а апашите се крият. След това стражарите търсят апашите и, като ги намерят, се гонят. Когато хванат някого, казват "Стражарска марка бум печат, от днеска ставаш мой събрат" и той става стражар. Когато ги хванат, започват да ги измъчват, гъделичкат ги. Апашите са си измислили изкуствена и истинска парола. Те трябва да казват на стражарите истинската парола.

Забавлявайте се и играйте – припомнете си детството!