В страната на сбърканите празници на 8 март преди празнувахме Деня на мама, а напоследък – Деня на кифлата с целофанен карамфил в ръка. Никой така и не разбра, че на този ден се празнува равноправието на жените, борбата им за достойно отношение и достойно заплащане.
Но това не е изненадващо в една страна, чийто национален празник се отбелязва на датата, на която чужда държава подписва един неслучил се договор, а не на датата, на която българите сами, без чужда помощ, са случили най-голямото геройство в новата си история - Съединението.
Не е изненадващо в една страна, чиято столица не знае кога да празнува името си и почита една християнска светица, София, вместо истинската Божия Премъдрост (София), едно от имената на Исус Христос.
Накрая, не е ненормално това да се случва в една страна, която почита най-големия си национален герой не на датата на трагичната му смърт, а на следващия ден – по повелята на статия в „Работническо дело“ от 19 февруари 1950 г., в която написали: „На днешния ден Васил Левски увисна на бесилото…”.
В страната на сбърканите празници има и сбъркани паметници. В столицата (освен злополучния паметник на Самуил) няма паметник на български владетел, но е пълно с руски солдати, братски могили и улици с имена на руски имперски служители. В краката на Альоша в Пловдив е свит скромен паметник на Васил Левски. В страната на сбърканите празници се бутат не най-правилните паметници. В нея се събаря паметникът „1300 години България“, но се оставя Паметникът на Съветската армия.
Това е и страната на сбърканите понятия. Това е страната, в която думата „джендър“ е не само обидна, но и означава нещо много опасно. Не съм сигурна какво точно. Страната, в която след три мандата повтаряне думата „стабилност“ вече означава застой и пълзяща автокрация. Страна, в която „патриотизъм“ стана синоним на паразитизъм. Страната, в която леви и десни са едни и същи и в която няма значение кой управлява, защото сме забравили какво значи думи като достойнство, чест и родолюбие.
Но днес е Денят на жената, както искате, така го разбирайте. Честит празник!
Днес е шествието за правата на жените! Елате!
Левена Лазарова
Момиче с много имена. Момиче с широк кръг принадлежности – приятели от училище, приятели от университета, приятели от работата и просто приятели. Забравихме да споменем приятелите на приятелите, или както казва една нейна приятелка, „Веднъж Левена срещнала един човек на улицата и не го познала...“. Момиче с много способности. Завършен магистър по журналистика, който г...