ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

8 март в страната на сбърканите празници

8 март в страната на сбърканите празници

Протестът на Феминистки мобилизации, 2021, София. Photo by Georgi Paleykov/NurPhoto via Getty Images

В страната на сбърканите празници на 8 март преди празнувахме Деня на мама, а напоследък – Деня на кифлата с целофанен карамфил в ръка. Никой така и не разбра, че на този ден се празнува равноправието на жените, борбата им за достойно отношение и достойно заплащане.

Но това не е изненадващо в една страна, чийто национален празник се отбелязва на датата, на която чужда държава подписва един неслучил се договор, а не на датата, на която българите сами, без чужда помощ, са случили най-голямото геройство в новата си история - Съединението.

Не е изненадващо в една страна, чиято столица не знае кога да празнува името си и почита една християнска светица, София, вместо истинската Божия Премъдрост (София), едно от имената на Исус Христос.

Накрая, не е ненормално това да се случва в една страна, която почита най-големия си национален герой не на датата на трагичната му смърт, а на следващия ден – по повелята на статия в „Работническо дело“ от 19 февруари 1950 г., в която написали: „На днешния ден Васил Левски увисна на бесилото…”.

В страната на сбърканите празници има и сбъркани паметници. В столицата (освен злополучния паметник на Самуил) няма паметник на български владетел, но е пълно с руски солдати, братски могили и улици с имена на руски имперски служители. В краката на Альоша в Пловдив е свит скромен паметник на Васил Левски. В страната на сбърканите празници се бутат не най-правилните паметници. В нея се събаря паметникът „1300 години България“, но се оставя Паметникът на Съветската армия.

Това е и страната на сбърканите понятия. Това е страната, в която думата „джендър“ е не само обидна, но и означава нещо много опасно. Не съм сигурна какво точно. Страната, в която след три мандата повтаряне думата „стабилност“ вече означава застой и пълзяща автокрация. Страна, в която „патриотизъм“ стана синоним на паразитизъм. Страната, в която леви и десни са едни и същи и в която няма значение кой управлява, защото сме забравили какво значи думи като достойнство, чест и родолюбие.

Но днес е Денят на жената, както искате, така го разбирайте. Честит празник!

 

Днес е шествието за правата на жените! Елате!

Момиче с много имена. Момиче с широк кръг принадлежности – приятели от училище, приятели от университета, приятели от работата и просто приятели. Забравихме да споменем приятелите на приятелите, или както казва една нейна приятелка, „Веднъж Левена срещнала един човек на улицата и не го познала...“. Момиче с много способности. Завършен магистър по журналистика, който г...