Салджи Баран получи най-високия резултат в цял Афганистан на приемните изпити тази година, но не разполага с отговор за това, което я очаква в бъдеще. Вятърът, който новото управление донесе, изпраща свирепия си дъх в лицето й и я кара да въздиша дълбоко.
18-годишното момиче иска да остане в родната си страна и да стане лекар. Тъжната равносметка обаче сочи, че тези планове вече не изглеждат като нещо сигурно, за което да се хванеш за дълго. Когато талибаните завзеха властта в столицата Кабул по-рано този месец, всички мечти и идеята за красиво бъдеще сякаш се сгромолясаха зловещо. И макар талибаните да уверяват света, че жените и момичетата ще могат да посещават училище и да работят в съответствие с ислямското законодателство, подробностите все още остават неясни.
„В момента не се страхувам, но съм загрижена за бъдещето си“, казва Баран пред Асошиейтед прес във видео интервю от Кабул. „Ще ми позволят ли да получа образование, или не?“
Талибаните казват, че масовата евакуация на чужденци и афганистанци, които се страхуват от тяхното управление, трябва да приключи на 31 август, датата, която САЩ определиха за изтегляне. Те обвиняват западните страни, че примамват лекари, инженери и други специалисти, чиито умения ще са необходими за възстановяване на опустошената страна.
Ако това е вярно, трябва да се надяват, че Баран ще остане. Тя е израснала в семейство от средната класа в Източен Афганистан, където адекватно медицинско обслужване все още липсва. Когато е била на 7, баща й е бил болен от диабет и е починал, след като доктор му е дал свръхдоза инсулин. Това я подтиква да мечтае да бъде лекар, който не прави лесно грешки. Затова започва да заляга упорито над книгите.
این پیروزی را به خانواده خود ، به همه زنان افغان و به تمام هموطنان عزیزم تبریک و تهنیت عرض میدارم!
Posted by سلگی باران Salgy baran on Wednesday, August 25, 2021
Семейството се премества в Кабул през 2015 г., където има по-малко социални ограничения за жените. Семейството й обединява средствата си, за да подкрепи нейното обучение. Описват я като спокойно дете, което има навика да прекарва дълги часове в четене и решаване на задачи по математика.
Тазгодишните изпити приемни изпити бяха проведени преди завземането на властта от талибаните. Положеният труд с годините се отплаща и Салджи получава най-високия резултат от всички в страната, от около 174 000 момчета и момичета. Това автоматично й осигурява място в Кабулския университет по медицина, което е и най-престижното учебно заведение за бъдещите медици в Афганистан.
Напредъкът от 2001 г. насам с промяната в управлението е постепенен и до голяма степен се ограничава до градските райони. Детската агенция на ООН изнася статистика, която порязва като със стъкло - 3,7 милиона афганистански деца остават извън училище, 60% от тях са момичета, а 17% от тях са принудени да се оженят преди 15-ия си рожден ден.
Има още...
Преди пристигането на талибаните в Афганистан обаче, момичетата посещават училище, особено в Кабул и други градове, а жените разполагат с основна роля в бизнеса, различни организации и държавни учреждения. Мнозина се страхуват, че талибаните ще върнат часовника назад. И с право.
Позициите на новата власт са нещо, което може да те предаде в прекалено много случаи, ако имаш очаквания. Абдул Баки Хакани от талибаните заяви уверено, че жените ще могат да продължат обучението си в „подходящи заведения“, без да уточнява какви точно. Междувременно друг представител на талибаните, Мохамед Халид, по-рано тази седмица изрази отвращение от идеята момчетата и момичетата да учат в една и съща класна стая.
Тълкуванията на шериата се различават значително в мюсюлманския свят, но в повечето страни жените работят и учат относително свободно. Талибаните могат просто да изискват мюсюлманска забрадка или да настояват за отделни класни стаи за момчета и момичета. Но никой все още не може да каже със сигурност какво точно предстои.
Баран и семейството й нямат планове да напуснат Афганистан засега, но са притеснени от това, което им готви несигурното бъдеще. „При миналото управление имах цели, планирах всичко за няколко години напред“, казва тя. „Но при тези обстоятелства не мога да кажа нищо. Дори утрешният ден е несигурен."
Въпреки дълбоката несправедливост, младото момиче все още изпитва невъобразима любов към света, към хората и родното си място и иска да посвети живота си на най-хуманната професия - медицината. Миг на затишие, миг на пустота и гласът на едно дете, който увисва някъде отвъд времето.
Талибаните поеха управлението, а жените изчезнаха от улиците
