Общество

Адв. Мария Шаркова: Вместо да се хвали с хладилници за ваксините, държавата да направи разяснителна кампания

Може ли държавата да ни осигури адекватно лечение от Covid-19?

Адвокат Мария Шаркова е от онези момичета, за които всеки социален проблем е кауза. Специализирала е в областта на медицинското право, общественото здраве и здравните политики в САЩ по програма „Хюбърт Хъмфри“ на "Фулбрайт" и Държавния департамент на САЩ, както и в няколко европейски държави, сред които Австрия, Испания, Франция. В момента предоставя правни услуги в областта на здравеопазването и медицинското право, има и опит в консултирането на държавни и частни болници в областта на правното регулиране.

С нея обсъждаме състоянието на здравната ни система в условията на Covid-19 и промените в Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравето, внесен от Даниела Дариткова на 13 ноември и приет на първо четене на 20 ноември. С измененията болничното лечение на коронавирус спира да е задължително по закон, а някои медицински експерти изразиха опасения, че болниците вече няма да са длъжни да ни приемат и няма да носят отговорност за нас. Какво означават всички тези промени за пациентите? Разказва адв. Шаркова.

Какви са правата ни като пациенти в условията на COVID-19?

Мария Шаркова: Нашите права като пациенти не се променят в условията на Covid-19, освен пряко свързаните с обявената извънредна епидемична обстановка ограничения – ограничено ще е правото ни на свиждане в болница, правото на придружител, защото са наложени определени рестрикции в тази насока.

По-скоро тук бих искала да посоча, че реализирането на някои наши права е затруднено – например при пренатоварена здравна система, е ограничен своевременният достъп до медицинска помощ, до някои лекарствени продукти (заради периодичния недостиг на пазара). При уязвими групи  от населението – хора с увреждания, възрастни хора или хронично болни, може да има неравно третиране, защото те попадат и в рисковите групи от тежко протичане.

При всички положения всеки пациент има право на достъпна, своевременна и качествена медицинска помощ, а това е трудно да се постигне, когато има недостиг на специалисти, когато има повишена заболяемост в лечебните заведения и Covid-19 може да се превърне във вътреболнична инфекция. Тъй като най-често в момента ме търсят пациенти или техните близки, които имат труден достъп до лечение, искам да подчертая –

правото на спешна медицинска помощ не се ограничава заради епидемията. Всяко лечебно заведение е длъжно да оказва такава, съобразно възможностите си и да организира преместване на пациента, ако няма необходимия ресурс.

Как ще ни засегнат промените, заложени в Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравето?

Мария Шаркова: За съжаление, по време на цялата епидемия (за която още в началото на годината стана ясно, че ще ни връхлети) и която продължава вече доста време, законодателите ни се държат като пожарникари и доста неуспешно тичат да гасят пожари, понякога и с неудачни законодателни решения. Нека да обясня, че по принцип никой човек не може да бъде лекуван насила, дори в случаите, когато решението му може да доведе до фатален край.

Правото на информиран избор е част от правото ни на личен живот и е защитено от Европейската конвенция за правата на човека.

Съдът в Страсбург е категоричен, че "дееспособният пълнолетен пациент е свободен да реши например дали да се съгласи с извършването на операция или дадено лечение, както и да му бъде прелята кръв. За да може да бъде отчетено значението на тази свобода, пациентите трябва да имат възможност да правят избор според своите лични виждания ценности, без значение колко ирационални, неразумни и неблагоразумни могат да изглеждат за останалите".

Това се отнася, разбира се, за случите, при които решенията за нашето здраве влияят само на нас, на нашата телесна неприкосновеност, а не засягат общественото здраве. Защото има много примери за решения, които уж се отнасят лично за нас, но се отразяват на околните – когато решим да не носим маска на закрито, когато нарушим предписаната ни изолация, когато приемаме безразборно антибиотици и така допринасяме за антибиотичната резистентност.

В случаите, когато нашето решение може да навреди на околните, законът предвижда някаква форма на принуда – например: ако пациент с туберкулоза с бацилоотделяне откаже да се лекува, той ще продължи да е заразен дълго време и така ще застраши множество хора. За такива случаи е предвидено задължителното болнично лечение в Закона за здравето на лица, болни от много опасни заразни заболявания - холера, жълта треска и т.н. Задължителната изолация и лечение обаче е сред дейностите, които следва да се заплащат от държавата, без оглед на това дали пациентът е здравноосигурен или не.

Нашият законодател от известно време е склонен да мисли казуистично – променя закони заради определени казуси, които мисли, че така ще реши. Така не се творят закони.

Дали заради това, дали заради неразбиране, бяха предложени изменения, които изцяло премахват задължителното лечение, дори при опасни заболявания. В крайна сметка мисля, че законодателят се вслуша в гласа на експертите и ще намери по-удачен ред за регламентиране на задължителното лечени по начин, който да гарантира правата на пациента и общественото здраве. Защото едното не може да е за сметка на другото.

Могат ли болниците да ни отказват прием? Вижте на следващата страница...


Досега болничното лечение на Covid-19 беше задължително по закон, но след промените в него вече няма да бъде. Това означава ли, че болницата вече няма да е длъжна да приема пациенти и няма да носи отговорност за тях?

Мария Шаркова: Не знам дали това е била целта, но не, няма да означава това, категорично. На теория има редица разпоредби, които забраняват на лечебните заведения да отказват спешна помощ, въпросът е, че държавата следва да създаде организация това реално да се осъществява. Защото дори законът да задължава една болница в областен град да ви окаже спешна помощ, но към даден момент тя не разполага с повече ресурс – нито специалисти, нито интензивни легла, нито необходимата апаратура, какво може да направи дежурният лекар? Как би могъл да изпълни задължението си на практика?

Тук идва ролята на държавата, които има позитивното задължение да предприеме подходящи мерки, с които да осигури и гарантира правото ви на живот. И когато тя не го е направила, не е виновен "д-р Иванов", който не е успял да своевременно да приеме пациента.

В редица свои решения Съдът в Страсбург се произнася по тези въпроси и осъжда държавите. Например в едно решение преценява, че липсата на достатъчно кувьози в даден район в Турция е нарушение именно на това позитивно задължение, защото държавата е длъжна да осигури подходящи и достатъчни условия за оказване на спешна помощ.

Каква е общата Ви оценка за (не)справянето на държавата с коронакризата? Как според вас може да се овладее настъпилия хаос както в държавата, така и в здравната система?

Мария Шаркова: Най-напред сме длъжни да признаем, че за разлика от снега, който вали всяка година, тази епидемия наистина ни изненада! Извън шегата, няма държава, която да се справя блестящо (освен Нова Зеландия, там аз имам пристрастия към Джасинда Ардън) и трябва да поясним, че все още се търси балансът между начините за ограничаване на епидемията и вредите, които тези мерки могат да нанесат върху психическото и физическото състояние на хората и икономиката.

В България основните проблеми бяха няколко: първият е, че не се слушат експерти, които се позовават на доказателства, а политици, които взимат мерки според личния си интерес.

Абсурдно е това да надделява в условия на епидемия. Второ, заради първото нямаше адекватна, ясна и добре комуникирана стратегия. Така хората в никой момент не са наясно защо се въвежда или премахва дадена мярка, на базата на какви данни и препоръки се прави това, кой ще засегне и какво да направим за засегнатите. Не се помисли за много уязвими групи – по един начин аз бих понесла ограничителни мерки, по съвсем друг начин биха ги понесли хората с увреждания, децата с обучителни затруднения, най-малките и най-възрастните в обществото ни, хората с психични разстройства. Липсва и доверие в субектите, които налагат мерките, но доверието не може да се изисква от хората. Не може някой да ни се кара от екрана, че му нямаме доверие. То се печели.

Планирането в здравната система не беше извършено своевременно, в движение се отваряха нови звена, което създаде сериозен риск от възникване на юридическа отговорност за болниците- защото осъществяват дейност, която дори не отговаря на изискванията на нормативните актове. И без това медицинските специалисти са стресирани, та сега им се налага и затова да мислят.

Някак това спокойствие на политиците го платиха най-уязвимите – децата, хората с увреждания, родителите, медиците.

Бих искала да отбележа, че

в условията на епидемия, една от най-стабилните и обещаващи мерки е ваксинирането.

Тук също е нужда ясна стратегия, включително комуникационна. Голяма част от хората са притеснени, защото смятат, че "има нещо гнило в тази работа с бързото одобрение на ваксините". Малцина са тези, които обясняват ясно и разбираемо, че бързината в този случай не е за сметка на сигурността на хората. Обаче на двама-трима експерти, които ясно и точно разясняват това, се появяват двойно повече хора, които говорят откровени глупости. Не всеки човек е специалист в тази област, не знае къде да потърси информация, да разпознае достоверната от недостоверната информация и вземе своето решение. Тук е ролята на държавата, която вместо да се хвали с хладилници и огледи на складове за съхранение, може да направи адекватна разяснителна кампания.

Нека обясня: няма да има принудително ваксиниране. Никой няма да изисква от вас да се ваксинирате, за да имате право да посетите магазина или да ходите на училище.

Да, вероятно различните държави ще въведат изисквания за достъп до тях и тук ще трябва да вземете решение. Но важното е, че решението го взимате вие и трябва да разполагате с адекватна информация. ЕМА и Европейската Комисия подчертаха, че няма да се правят компромиси със сигурността. Ако някой ви изтъква доводи от "Опасно лекарство" на Артър Хейли – не го слушайте. От ерата на талидомида до днешни дни регулацията е толкова променена именно заради сигурността на хората. Никой няма интерес да увреди гражданите, като допусне за употреба опасна ваксина. Когато се публикуват кратките характеристики на продуктите, всеки ще има достъп до тях и ще може да направи своя избор.

Аз не желая да увещавам хората да се ваксинират. Моля ги единствено да се запознаят с наличната информация от достоверни източници, а не да основават решенията си на фалшиви новини и личните мнения на различни хора.

Аз лично ще се ваксинирам, но и моето мнение не следва да ви влияе. Трябва да се основавате на науката!

 

Доброволци към антиваксъри: "Опитните зайчета не сте вие!"