ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Ако поне малко ни пукаше

Ако поне малко ни пукаше

46 души загинаха при катастрофата на магистрала "Струма". 

В черните ни делници в низ от понеделници понякога времето спира. Спира за някои.

Спира.

И точка.

Животът свършва с невярващите очи на зрителите как е възможно отново да се случват такива неща? Поредна катастрофа на пътя, взела 46 жертви в овъглен до неузнаваемост пътнически автобус, и пожар в дом за възрастни хора, 7 от които приключиха земния си път. Как е възможно това в 21. век? Във века на високите технологиите, в страна от Европейския съюз?

В поредицата от черни новини особено чувствителна тема са инцидентите в България, защото те отдавна са статистика. Суха и безчувствена купчина от данни, разнищвани в низ от репортажи, от които всеки път отново и отново лъсва нечовешко невежество, некомпетентност и още повече – липса на всякаква човечност.

Защото, ако ни пукаше, ако въобще малко ни пукаше, на всеки от нас – българите, смятам, че всеки щеше да си върши работата малко по-съвестно, всеки щеше да дава повече от себе си, защото иска да направи България достойна страна, защото всеки иска да живее добре, защото той си го е направил добре.

Защото, ако поне малко ни пукаше, нямаше да вдигаме рамене в безпомощност или да онемяваме пред поредната катастрофа. Защото нямаше да си стоим у дома със скъпото парно и ток, а щяхме да сме на улицата за всяка подобна чудовищна проява на немарливост, подплатена от корупция. Някъде ми се мерна грозен графити надпис: „Корупцията убива!“

Да, КОРУПЦИЯТА УБИВА!

Защото постоянно умират хора от немарливост. Умря дете, настъпило оголен кабел в централен район на столицата! Умря семейство на детска площадка, прегазено от ТИР в Айтос, умряха хора, отиващи на работа с бус край Своге, умря жена във вечно ремонтирания тунел „Ечемишка“ на магистрала „Хемус“, умряха деца в ученическия автобус край Лим... историите са много.

И най-чудно и омразно ми е, когато в телевизионното студио застават разни чиновници – служители от десетки паразитиращи държавни институции и с каменни лица си прехвърлят топката – кой какво е направил, докладвал, препоръчал, направил "предписание"! От всичките тези инциденти най-много някой областен управител да бъде сменен. Уволнен. И какво от това? Това нещо променя ли? Допринася ли за по-добрата работа? Допринася ли за повече контрол?

Някои ще кажат, че с ниско заплащане идва и ниското качество. Но не! Става дума за ниски критерии за собствения ни живот. Ниски критерии към нас самите...

А още по-ужасяващото е, че всички черни новини се приемат с претръпване. И идва новият ден и всичко продължава по старому. Малко на тръни за ден-два-три и после отново със същите ниски критерии газим живота...

Каквато и да е причината за инцидента на магистрала „Струма“, то тя е низ от компромиси и проблеми, замитани под килима. От неизправния автобус, до нерегламентираното превозване (вероятно) на туби с гориво, до неправилното планиране и изпълнение на пътния участък от магистралата, при недобре поставената и укрепена мантинела, през компромисния материал на светлоотразителните елементи на пътя, през недостатъчната почивка на шофьора и още ред фактори, довели до 46 прекратени живота.

Вярваме ли, че нещата ще се променят? Гоним ли институциите за това? Има ли осъдени за чудовищния взрив край гара Хитрино? Има ли осъдени за която и да е катастрофа, причинена от лоша пътна инфраструктура?

Няма и да има, докато критериите остават ниски, а ние – безчувствени към живота.

 

Магистралите – серия поредна

Казвам се Милла Иванова – дългогодишен журналист със сбъдната мечта.  Силната ми интуиция и усета за хората са силните ми страни и не се колебая да ги използвам, за да премина и през най-залостените врати. А английският, френският и немският са ми първи помощници, когато работя по любимите ми теми – от международните новини. Така станах и партньор на Euronews, Франция, с л...