Общество

Ако софиянци искат баня, общината трябва да им я предостави

Какво всъщност се случва със "спасителния план" за Банята?

Ако софиянци искат баня, общината трябва да им я предостави

Снимка: Личен архив

Марта Георгиева е общински съветник в Столичния общински съвет. Тя не само е отдадена на каузата за красива и зелена София, но и активно и категорично отстоява опозиционните политики – ангажирана е срещу безсмислените ремонти в града, като същевременно се бори срещу обезлесяването на Борисовата градина, както и за правото на софиянци да се радват на планината си Витоша. Освен че работи за опазването на малкото останала природа в България, Марта е и страстен защитник на животните и голяма част от професионалната ѝ енергия е съсредоточена към етичното отношение към бездомните четирикраки у нас. 

Една от каузите на Марта е възстановяването на Централната минерална баня в центъра на София. Марта ми разказа как през 2014 година Столична община изпълнява проект "Адаптация на общинска минерална баня за музей на София с активно присъствие на минерална вода-етап I". Чрез този проект общината ремонтира част от сградата на Централната минерална баня и настанява в нея експонати от историята на София. На обществото се оповестява, че това е начин с европейски средства да се спаси от разпад сградата с обещанието, че останалата част от нея ще бъде баня, за което е създадена, добавя тя. 

Какво всъщност се случва със "спасителния план" за Централната минерална баня в центъра на София?

Марта Гергиева: През 2018 г. заместник-кметът на Столична община Тодор Чобанов предлага на Общинския съвет да подкрепи проект "Адаптация на Централната минерална баня за Музей "Българският XX век – етап II". Видно от самото заглавие "активното присъствие на минерална вода" изчезва на този втори етап без дори да се е появило през първия такъв. 

Междувременно през 2017 г. Столичният общински съвет е прекратил започнатата 10 години преди това процедура за предоставяне на концесия за водолечебен и SPA център  поради "липса на икономически интерес".  Предложението на заместник-кмета така и не се приема заради избухналото обществено негодувание, че банята, която не функционира като такава от 1986 г., ще бъде завинаги загубена като баня. 

Ние като граждани се надяваме на новия конкурс. Дали шест години по-късно ще има ли някакво решение?

Марта Гергиева: Към настоящия момент Столична община организира "Конкурс за Концепция за северното и източното крило на Централната минерална баня", но не за да намери работещо решение, а за да излезе от положението. Кандидатурите вече са предадени и остава комисия да определи три концепции, които да бъдат доразвити от авторите им. По същество това е призив от Столична община за идеи какво да се случи със сградата, която е недвижима културна ценност от национално значение, и най-вече как да се финансира и ползва, така че да бъде и икономически изгодно. 

Аз съм част от комисията, в която всички политически групи в общинския съвет имат представител. Заданието и критериите за оценка обаче са предварително зададени от общинската администрация в лицето на общинско предприятие "Софпроект".

Доколкото разбрах от предварителния ни разговор, за теб някои от заложените условия са проблемни? 

Марта Гергиева: Да. На първо място, макар във всички стратегически документи на Столична община и Столичен общински съвет да се казва, че минералната вода на София трябва да бъде оползотворявана, в заданието не е изрично упоменато, че Централната минерална баня на София трябва да бъде баня. В историческата справка към конкурсната документация много хубаво е разказано как "един от съществените градообразуващи фактори, определили местоположението на София и осигурили нейното съществуване на това място, наред с пътя, свързващ Европа и Азия, кръстопът за югоизточните Балкани и благоприятния климат, е топлият минерален извор, който фиксира сърцето на града и до ден днешен. През вековното си съществуване той не е пресъхвал и е имал относително стабилни характеристики химически състав, температура, дебит“. Банята е била и римска баня и хамам. "Приемствеността в традицията на тяхното използване от дълбока древност ги определя като забележително нематериално културно наследство, с което София би могла да се гордее". 

И още ... 


Това не пречеше на представителите на кмета и на мнозинството в Общинския съвет да искат и прокламират превръщането на банята в зала за събития. От тях се чуваха даже доводи, че дебитът на минерална вода е недостатъчен за баня. В документацията към настоящия конкурс се среща съвсем мимоходом следното становище: "чувствително намаляване на дебита на минералната вода след земетресението в гр. Перник през 2012 година". Въпросът за наличието или липсата на достатъчно вода трябваше да бъде еднозначно изяснен преди започването на конкурса, тъй като кандидатите следва да са запознати с изходните данни. Това не е направено или по-точно: с обявяването на този конкурс Столична община признава, че доводът им за недостиг на вода е неистинен. 

На второ място, обхватът за концепция е ограничен само до северното и източното крило на банята. Едно време точно там е било само мъжкото отделение на банята. Трудно е да предложиш развитие само за част от сградата.  Още повече че концепциите трябва да се съчетават с вече предопределения Музей на историята на София, който се помещава в емблематичната сграда. 

Също така изискванията към екипите, които могат да кандидатстват, са много тежки. Всеки един трябва задължително да е съставен минимум от архитект, икономист или финансист, инженер – експерт хидрогеология или инженер водоснабдяване и канализация, социолог или културолог, или антрополог. Всеки от експертите трябва да има опит от минимум 3 години по специалността си.

Какво те притеснява по-точно в изискванията за членове на екипите – че изискванията ще ограничат участниците в конкурса или има и нещо друго?

Марта Георгиева: Изискванията са сякаш за администрация, а не за граждански организации. При оценяването се дава твърде голяма тежест на предложен бизнес план и бизнес модел, тоест на източниците на приходи и финансовата ефективност. Това би било разбираемо за една бизнес организация, но Столична община не е такава. Ако хората искат баня и последната безспорно има природна, лечебна и културно-историческа стойност за тях, общината трябва да им я предостави.

Каква би била следващата стъпка след приключване на конкурса?

Марта Георгиева: Тук идва най-интересната част. Накрая трябва да кажа, че кметът и общинският съвет не са задължени да се съобразят с резултатите от този конкурс. Трите избрани на първия етап концепции ще бъдат наградени с по 10 000 лв. без ДДС, за да се доразвият от създателите им и след предаването им ще станат собственост на Столична община. Последната ще може да ги използва по свое усмотрение. Конкурсът е признание, че общината не е успяла да се справи да превърне банята в баня. Както казах, след 10-годишна процедура тя се отказа от концесия поради липса на инвеститор. Сега е ред на обществото да покаже своя ресурс, идейност и експертност за осъществяване на естественото си и жизнеутвърждаващо желание да има баня.

 

Баните в Овча Купел и Банкя - две красавици, различни съдби