ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Ако видеото на битото дете не беше във Фейсбук, щяхме ли да реагираме?

Ако видеото на битото дете не беше във Фейсбук, щяхме ли да реагираме?

Снимка: The Asian Observer

Тревожно видео на майка, която жестоко малтетира детето си, беше публикувано във Фейсбук. В него се вижда как Катя Никифорова от Перник удря няколко пъти момиченцето си на видима възраст под 2 години, "защото баща ти не те обича и мен не ме обича вече", както се "мотивира" тя, докато снима с телефона си, а детето плаче, казва "мамо" и целува ръката й. 

Клипът с побоя бе премахнат от повечето онлайн медии след апел на Министерството на труда и социалната политика, което призова да бъде изтрит, за да бъде съхранена самоличността и достойнството на детето. Профилът на майката насилница показва силната ѝ привързаност към съмнителна религия, която повечето коментиращи определят като секта. Тя заявява в друго видео: "На мен Бог ми обяснява как се гледа дете. Мен от човеци не ме страх, не ме е страх, че ще ми вземат детето. Хайде пускате жалби". 

За тази трагична история, както и за хиляди други, които нямат "късмета" да получат широк медиен отзвук, поговорихме с Юлия Андонова от фондация "Пулс", която смята, че случаят с майката от Перник тепърва ще бъде проверяван от компетентните органи. Според нея най-правилната реакция в момента е да се даде пространство на институциите, за да си свършат работата. Но този случай за пореден път повдига много тревожни въпроси. 

Според Андонова не трябва да забравяме, че от години говорим за това, че между стените на дома се случват ужасни неща. Хиляди деца в България са преживели невероятно насилие. Трябва ли да се подават анонимни сигнали и да се спекулира с това. Има деца, които са оставени да гладуват, които за наказание са събличани голи или са връзвани на радиатора. Важно е да не се саморазправяме, а да се доверим на професионалистите, както и да работим за една  добра система в подкрепа на семействата на жертвите:

"Ако това детенце не беше заснето във видео и не беше качено във Фейсбук, а беше останало като шум в блока, в който живее, щяхме ли да реагираме като общество? Съседите щяха ли да реагират? Или щяхме да си кажем за пореден път, че не можем да вярваме на анонимни сигнали?"

Положително е, че хората разпознават организации и търсят подкрепа от тях. Но според Юлия Андонова е тревожно и това, че не липсва желание за саморазправа на част от хората. Те заплашвали, че ще отидат в дома на майката и ще я накажат за жестокостта. А за специалистите най-правилното решение е да се търси съдействие именно от опитните организации, които години наред работят с различните форми на домашно насилие.

Всяко дете обича родителите си, но именно това е наистина жестоко –  че ръката, която гали, също така и бие. Децата, преживели изключително жестоки форми на насилие от най-близките си, са безкрайно объркани. Но и насилниците имат нужда от помощ. За да се стигне дотам, че майката публикува такова брутално видео, означава единствено и само, че професионалната помощ е наложителна. 

"Именно тук ми се иска да направя препратка към огромната дискусия от няколко години насам за Стратегията за детето и за Закона за социалните услуги. Именно в такива случаи е изключително важно социалните служби и органите на реда да имат свобода на действията си, за да реагират адекватно", продължава Андонова. 

Децата много често са използвани като средство за решаване на взаимоотношенията между родителите и като наказание на единия към другия. Затова популистките коментари и реакции, които омаловажават тези два важни документа и внушават, че децата нямат право на помощ, показва, че обществото ни не е узряло да разбере, че децата трябва да търсят помощ, да се защитават. Така агресорите не само че не се страхуват, а даже с гордост демонстрират насилието. 

Много хора питат как да помогнат, как да реагират ако деца разкажат, че са претърпели насилие. Според Андонова отговорът е в няколко стъпки, които можете да проследите тук. И трябва да запомним едно:

децата не лъжат, когато говорят за насилие, освен в случаите, когато отричат, че то се е случило. 

Именно след такива трагични инциденти – като този с битото дете в Перник – се активизираме да търсим варианти за подкрепа както към насилника, така и към жертвата. Според Андонова обаче все още нямаме достатъчно механизми за подкрепа на деца и семейства.

Затова ние – обществото, институциите и организациите, трябва да се погрижим да променим това. И да продължаваме да се активни, като подаваме сигнали и сигнализираме за проблемите в затворени групи като НЕ СИ САМА - ЗАЕДНО СРЕЩУ НАСИЛИЕТО

 

Днешните насилници са вчерашните бити и разплакани момчета

Иглика е едно почти пораснало момиче, което е влюбено в големия град и китните му дворчета. Израснала е в София с много приятели, мирис на липа и срещи в парка. Не престава да вижда по улиците познати лица, които ѝ припомнят за неспирните приключения в града и околностите му. В момента дели живота си между Загреб и София, като не пропуска и лятото на морето. Навсякъде се чувства доб...