ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Актьорът Георги Златарев: Неземно усещане е да играеш Чехов по време на карантина

Актьорът Георги Златарев е с деликатно и ненатрапчиво присъствие на родната сцена. От сърдития гестаповец Хер Флик в постановката "Ало, Ало" до Пчеларя от сериала "Дяволското гърло", Златарев не спира да влиза в различни образи, правейки го с кинематографична и естествена игра. Именно това му качество е причината да участва и в над 60 кино- и тв продукции – български и чужди, партнирайки си със световни звезди като Салма Хайек, Патрик Суейзи, Бен Крос, Стив Бушеми. Домът на актьора обаче си остава театър "Възраждане" с неговото интимно и камерно пространство. Именно общинската трупа първа даде кураж на зрителите си с излъчване на безплатни представления на живо онлайн, в условията на карантина заради коронавируса. Как се чувства в момента Георги Златарев, какви са надеждите и най-големите му страхове? Прочетете какво сподели той пред Момичетата от града.

Вие нарушихте виртулно карантината, като нахлухте в домовете на хиляди българи с представлението „Ало, ало“ и „Вуйчо Ваньо“. Каква беше емоцията от тази среща с публиката?

Така е. Първо решихме да опитаме с "Вуйчо Ваньо". След огромния успех, гледаха ни на моменти над 4000 души, решихме да направим онлайн представление и с "Ало, Ало". На прима виста усещането беше странно, защото на мястото на публиката имаше камери, а

при всяко излизане от сцената колегите казваха колко хора гледат – 2500, 3000, 3500, над 4000!

Тогава едва започнахме да осъзнаваме какво се случва. И всичко това за пиеса от Чехов! Не комедия, не пародия – Чехов! Беше неземно усещане. При "Ало, Ало" вече беше очаквано. Но пак се чувствахме прекрасно и изпълнени с ентусиазъм и вяра в хората!

Войната с вируса се води на много фронтове. Къде е най-страшно?

Фалшивите новини! Тези, които са създадени съзнателно, за да всяват страх, паника и още по-лошо, самоненавист и омраза. Аз вярвам, че със самия COVID-19 ще се справим. Както и на другите фронтове –

аз вярвам на институциите в България.

Но фалшивите новини са платени и поддържани от други държави, които искат да подкопават демокрациите. И така – в Европа и света дойдоха на власт много националисти. Което, смятам, че е ужасно лошо.

Кои са вашите най-големи страхове?

Именно национализмът. От него ме е страх повече, отколкото от терористичните организации. Защото се храни с омраза. И вярвам, че е диаметрално противоположен на патриотизма. Или си националист, или си патриот. Не може и двете. Едното се храни с омраза, другото – с любов.

Доколко уединението и принудителната социална изолация ще ни помогнат да осъзнаем някои неща, за които досега сме си затваряли очите или сме се правили, че не виждаме?

Основното е доколко сме в хармония със себе си.

Лично аз никога не скучая, когато съм сам.

Имам толкова неща за вършене. Книги, филми, сериали, фотография, колоездене. Това е идеален момент да се вгледаме в себе си – какво не харесваме, какво ни пречи да сме сами (не самотни).

Откъде очаквате спасението? Кой е онзи ресурс, който ще ни мобилизира да се съхраним?

Отново – себе си! Спасението е вътре в нас. Учените ще измислят как и ще се преборят с вируса, но в нас е отговорът дали можем да спазваме правила, дали можем да се грижим за себе си и околните, дали можем да носим отговорност. Винаги отговорите са в нас!

Как бихте повдигнали духа на българите, използвайки любим цитат от книга или пиеса?

Аз непрекъснато се опитвам да го правя. Постоянно се боря с желанието ни да се самоунижаваме и да обясняваме колко "българина" е прост, подъл или предател. Всичко от това го има навсякъде. Французите предадоха Жана Д'Арк и пак те си я изгориха на клада. Левски са го карали 250 тежко въоръжени заптиета, имало е над 8 документирани опита за освобождаването му, но се измислят глупости само и само да се потискат хората.

Иначе, цитат... сещам се за думите на Боб Марли:

"Някои хора са толкова бедни, че единственото нещо, което имат, е пари!"

Велико!

Теодора Димова: Щастие е да пребориш собствения си егоизъм и арогантност

 

Ако името ти е Аглика и е вдъхновено от разказ, не ти остава нищо друго, освен да повярваш в литературата като създател на най-добрите сюжети. Ако пък въпросната героиня е тръшната от чума, не ти остава нищо друго, освен да го вземеш за добра поличба... Като цяло съм оптимист за света и песимист за себе си. Страдам от прекалена емоционалност, която трудно прикривам с привидна дистанцираност. Смея...