ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Анджела Дейвис: „Знаехме, че ролята на полицията е да защитава надмощието на белите“

Годината е 1972, а активистката Анджела Дейвис отговаря на въпрос дали одобрява насилието над „Черните пантери“ – афроамериканска организация за граждански права на чернокожото население. С характерната си обемна афроприческа и пушейки цигара, Анджела се взира в шведския интервюиращ и гледа почти през него:

„Питате ме дали одобрявам насилието? В това просто няма никакъв смисъл. Дали одобрявам пушки? Израснах в Бирмингам, Алабама. Някои много, много добри мои приятели бяха убити от бомби… Бомби, сложени от расисти. Спомням си, че когато бяха малка, звукът от бомби избухваше от улицата и цялата къща се тресеше… Ето защо, когато някой ме попита за насилие, ми се струва невероятно. Това означава, че човекът, който задава въпроса, няма абсолютно никаква представа какво са преживели черните хора в тази страна от времето, когато първият чернокож е бил отвлечен от бреговете на Африка".

Интервюто е заснето на видео, а откъси от него се започнаха да циркулират из социалните мрежи след убийството на Джордж Флойд. През годините Анджела се превръща в икона на борбата срещу расовата дискриминация – Джон Ленън пише песента Angela  в нейна чест, а Ролинг Стоунс й посвещават парчето Sweet Black Angel.

Анджела Ивон Дейвис е родена в Алабама през 1944 г. По онова време щатът е под контрола на бели расисти, в резултат на което бомбардировките, убийствата и насилието над чернокожи са ежедневие. През 1963 г. "Ку Клукс Клан" осъществяват терористичен акт, довел до смъртта на четири момичета. За убийството не са повдигнати обвинения чак до 1977 г. „Ние знаехме, че ролята на полицията е да защитава надмощието на белите“, споделя тогава Дейвис. Тя става свидетел на стотици прояви на расизъм, затова участва активно във всички щатски, а по-късно и национални движения за правата на чернокожите.

Днес „черният ангел“ е на 76 години и се включва в онлайн интервю за британския всекидневник The Guardian. В него споделя, че дори след толкова години вярва, че промяна е възможна: „Разбира се, може да е различно… След много моменти на драматично осъзнаване и възможности за промяна се предприеха реформи, които попречиха на реализирането на радикалния потенциал“.

Движението #BlackLivesMatter не е първото, в което Анджела се включва. От 2014 г. досега участва в мащабни протести, предизвикани след убийства на чернокожи, сред които Майкъл Браун, Тамир Райс, Сандра Бланд и Ерик Гарнър. Но Дейвис смята, че този път нещо се е променило. Този път белите започват да разбират ситуацията. „Никога не сме ставали свидетели на толкова много и разнообразни демонстрации“, казва Дейвис. „Мисля, че именно това дава надежда на хората. Преди, в отговор на лозунга  Black Lives Matter, те питаха: „Не трябва ли да казваме, че всички животи са важни?“. Сега най-накрая го разбират. Докато чернокожите продължават да се третират по този начин, докато все още има насилие и расизъм, никой не е в безопасност."

Ако някой е способен да направи оценка на настоящата ситуация, то това е Дейвис. Тя прекарва последните 5 десетилетия в борба срещу расовата несправедливост и пише над 10 книги за феминизма, класовото разделение и условията в американските затвори. Затова не иска историята да се повтаря отново. „Виждам младите хора, които са толкова интелигентни – взели са си поука от миналото и разработват нови идеи“, споделя Анджела. „Струва ми се, че мога да науча много от хора, които са с 50 години по-млади от мен. Вълнуващо е! Кара ме да продължа да се боря!“, разказва с усмивка тя.

Важно е да се отбележи, че макар значението на този разговор да е ново, проблемите, за които говорим, съвсем не са нови. Свидетели сме на борба, която е в резултат на дългогодишна работа, и то на хора, които невинаги са получили внимание от медиите.“ Ето защо единственият й съвет към поддръжниците на движението Black Lives Matter е да обмислят внимателно каква ще бъде следващата им стъпка.  

Автор: Каролина Касабова

 

Расистки ли е "Отнесени от вихъра"?