Общество

Антирасизмът - новата демагогия?

Израждат ли се революциите в нови диктатури?

Расизмът е онази "деликатна" тема, която от години тлее под повърхността на т.нар. развити общества, като заплашва да изригне с невероятна сила. Единственото трябваше някой да запали фитила. И това се случи с убийството на Джордж Флойд. Дали зад протестите срещу расизма в Америка, които на моменти ескалираха в бунтове, стоят политически и икономически интереси, дали зад каузата Black Lives Matter някой дърпа конците и всичко е режисирано, може много да се спекулира. 

Но това, което е наистина тревожно и болезнено значимо, е как едно многолико историческо наследство може да бъде сведено до спор, в който всичко е черно и бяло. Либерални кинотворци се изправиха срещу несправедливото "неравенство", докато чернокожи радетели за справедливост безнаказано оскверняват паметници. Филми, книги и паметници паднаха в жертва на "черния бунт" и се оказва, че в тази борба срещу расизма има "двойно дъно". Яростни тълпи с един замах разрушават статуите на крале, генерали и интелектуалци, на които доскоро са отдавали почит. Белите хора са принудени да изоставят кумири от миналото си заради политически коректно настояще.

В американския щат Вирджиния, в Ричмънд, монументът на Христофор Колумб бе съборен и запален, а на негово място бе поставена табела с надпис: „Колумб представлява геноцид“. "Трябва да започнем от самото начало, трябва да започнем с хората, които първи са стъпили на тази земя", призовават активистите, като акцентират върху тежките борби на индианците и чернокожите в САЩ. И това "послание" достига до всички точки на Америка. В Бостън статуята на Колумб е обезглавена. А в Камдън, Ню Джърси, паметникът на откривателя на Америка дори е демонтиран от властите, като причината за решението е, че многократно жителите (които в по-голямата си част са чернокожи) настоявали за това.

Откривателят на Америка съвсем безцеремонно е обвиняван за цялата злина на всички колонизатори. Толкова валидна теза за всички онеправдани животи, дискриминирани заради цвят, пол и сексуална ориентация. Дали и първият чернокож американски президент се чувства дискриминиран? И не забравиха ли много бързо тези, които са от неговата раса, че хиляди бели гласуваха за него? Че стотици бели американски интелектуалци и досега го считат за един от най-успешните президенти в историята?

Но не, много по-лесно е да падне главата на поробителя - преносно и буквално. За съжаление, в т. нар. мирни протести по-образованите участници успяват да "извъртят" историята в своя полза, като си позволяват да подменят истини. За нас, родените в Източна Европа, тази тенденция на заличаване на миналото, не е нещо ново. Дълги години сме в играта на "подмяна на лидери". И все пак – никога до този момент толкова шумно, рязко и брутално. 

И още ... 


От другата страна на океана индийски имигранти във Великобритания искат събарянето на паметника на Уинстън Чърчил - един от забележителните световни лидери в историята. И то само защото е служил като офицер в британска Индия. В същото време индийският борец за независимост Махатма Ганди не е пощаден. Той се оказва "расист и фашист" според група британски активисти, които настояват за премахване на паметника му в английския град Лестър. Откъси от писмата му, които влючват фрази като "примитивни кафри"и "диви африканци", днес често се цитиратизвадени от контекста. Лидерът на индийското движение за независимост, което довежда през 1947 г. до края на британското колониално управление, се оказва и "сексуален хищник".

Освен паметниците бяха цензурирани и филми, и книги. Както ние, Момичетата, вече писахме, епичната американска класика "Отнесени от вихъра" беше свалена от стрийминг платформата НВО Max. Това стана след статия на Джон Ридли, автор на нашумялата лента "12 години в робство", който казва, че "филмът, без да игнорира напълно ужасите на робството, затвърждава някои от най-болезнените стереотипи за цветнокожите". Но това, което трябва да се помни, е едно – времената на законите на Джим Кроу** са безвъзвратно отминали. И ако днес Хети Макдоналд бе получила "Оскар" за ролята на Мейми, тя не само че щеше да бъде допусната да седне с останалите от екипа на филма на церемонията на Академията, ами щеше да бъде много по-щедро хвалена от критици и фенове, и то именно заради цвета на кожата ѝ. Защото и днес не всичко трябва да е черно и бяло, но е. 

Дори авторите на филми като "Южнячки" и "Зелената книга", които критично представиха расистката действителност по време на сегрегацията, бяха подложени на ожесточена критика, защото пресъздавали само гледната точка на белите и представяли чернокожите като обект на благородството и алтруизма на белите. Единствената субективна гледна точка обаче е тенденцията да се прекроява и напасва историята според потребностите на деня. 

Идоли са обезглавявани, книги и филми са на кладата на расисткото недоволството, заклеймени като вещерство и отрова, а антиутопиите на Джордж Оруел и Рей Бредбъри са все така актуални. По всичко личи, че дегизирана като хуманна кауза за справедливост към едно безспорно жестоко и подлежащо на най-строги наказания убийство, новата политическа "коректност" заплашва да се превърне в задушаваща демагогия, а революциите по площадите да мутират в нови диктатури, които да нанесат невероятна вреда както на общественото и политическо развитие, така и на историята, и на многовековната култура на множество нации.

*    Кафри – африканско племе
** Законите на Джим за расова дискриминация и сегрегация, действащи в южните американски щати. 

 

Расистки ли е "Отнесени от вихъра" ?